В къщата вече нямало почти никаква прислуга. Дъщерята на леля Естер, Ирен, готвела и чистела. Веднъж в месеца метяла и паважа.
Всъщност Нанси Мейфеър била истинската домакиня. Тя вършела всичко със своя рязък и противен маниер, или поне така казват доставчикът и свещеникът, които от време на време се отбивали.
Милата Мили и Бел вече се били превърнали в красиви старици и се грижели за розовите храсти до страничната веранда, които някак се спасили от плевелите и сега опасвали къщата от предната ограда до задната стена.
Цялото семейство отивало в параклиса за неделната служба в девет сутринта. Малката Деидре била красива като картинка в моряшкото си костюмче и сламена шапка с панделка. Карлота била винаги в тъмен бизнес костюм и блуза с висока яка. Старите дами, Милата Мили и Бел, били облечени много официално - с черни обувки с каишки, габардинени рокли с дантела и тъмни ръкавици. Госпожица Мили и госпожица Бел често ходели заедно на пазар в почивните дни, като хващали такси от Първа улица до «Гюс Майер» или «Годшо», най-хубавите магазини в Ню Орлиънс, където си купували перленосиви рокли и украсени с цветя шапки с воалетки, както и други префинени дрехи. Дамите на щандовете за козметика ги познавали по име. Продавали им пудра за лице, руж и парфюм «Коледна нощ». След това двете стари дами обядвали в ресторанта в «Д. Х. Холмс», преди да вземат друго такси за дома. И единствено те представлявали семейството от Първа улица на всички погребения, от време на време ходели и на кръщенета, а понякога и на сватби, въпреки че рядко оставали за приема след брачната церемония.
Мили и Бел присъствали даже на погребения на външни хора от енорията, като ходели и на бденията, ако те били в «Лониган и син». Посещавали службата на Велики четвъртък и понякога през летните нощи взимали и Деидре, като постоянно я гълчали високомерно и и? давали парченца шоколад по време на службата, за да пази тишина.
Никой вече не помни да е имало нещо «не наред» със сладката госпожица Бел.
Всъщност двете стари дами лесно спечелили симпатиите и уважението на Гардън Дистрикт, особено на семействата, които не знаели нищо за трагедиите и тайните на Мейфеър. Къщата на Първа улица вече не била единствената порутена сграда зад ръждясала ограда.
Нанси Мейфеър обаче като че била родена и отгледана от съвсем различна обществена прослойка. Дрехите и? винаги били развлечени, а кафявата и? коса - неизмита и небрежно сресана. Лесно било да я сбъркаш с наета прислужница. Но никой никога не поставил под въпрос, че тя е сестра на Стела, каквато, разбира се, не била. Тя започнала да носи черни обувки с връзки, когато била едва на трийсет. Плащала нацупено на доставчиците от износен портфейл или пък викала от верандата на горния етаж, за да отпрати някой амбулантен търговец.
С тези жени прекарвала дните си малката Деидре, когато не се мъчела да внимава в претъпканата класна стая, което, разбира се, довело до упадък и нещастие.
Слуховете в енорията постоянно я сравнявали с майка и?. Братовчедите твърдели, че вероятно става дума за «наследствена лудост», въпреки че никой не знаел със сигурност. Но тези, които можели да наблюдават семейството отблизо - дори и да били отдалечени на мили от тях - скоро разбрали, че между майката и дъщерята има доста разлики.
Докато Анта била крехка и стеснителна по природа, в Деидре имало нещо бунтарско и определено чувствено още от самото начало. Съседите често я виждали да тича като момче из градината. Едва петгодишна, тя се катерела чак до върха на стария дъб. Понякога дори се криела в храстите покрай оградата, за да стряска минувачите.
Когато станала на девет, Деидре избягала за първи път от къщи. Карлота се обадила на Кортланд паникьосана; после звъннала и в полицията. Накрая намерили измръзналата и трепереща Деидре на прага на сиропиталището «Света Елизабет» на Наполеон авеню. Тя казала на сестрите, че е «прокълната», «обладана от дявола» и че трябвало да извикат свещеник. Кортланд и Карлота дошли и я отвели у дома.
«Твърде активно въображение» - казала Карлота. Това се превърнало в редовна реплика.
Година по-късно полицията открила Деидре да се скита в дъжда по един ръкав на реката. Тя треперела, плачела и повтаряла, че се страхува да се върне у дома. За два часа успяла да наговори куп лъжи за името си и миналото си. Била циганка, дошла в града с някакъв цирк. Майка и? била убита от дресьор на животни. Тя се опитала да «се самоубие с рядка отрова», но я завели в болница в Европа, където източили цялата кръв от вените и?.