- Какво, за бога, те кара да мислиш така? - изненада се тя. - Какво чувство за морал? - Уплаши се, че ще припадне, трябваше да се маха оттук, да си иде вкъщи и да поспи. Но той беше там и я чакаше. Щеше да иде навсякъде с нея. А тя бе дошла тук с мисия - да предупреди Аарън. Да даде на Аарън последен шанс.
Но щеше да е така хубаво да се прибере и да заспи, само да не чува отново бебешкия плач. Лашър щеше да я обгърне с безбройните си ръце и да я залюлее в приятната си топлина.
- Роуан, чуй ме.
Тя като че се събуди от сън.
- По целия свят има хора с необикновени способности - каза Аарън, - но ти си една от най-изключителните, защото си открила начин да използваш силата си за добро. Не се взираш в кристално кълбо за два-три долара. Ти лекуваш. Можеш ли да съвместиш него с това? Или той ще те откъсне завинаги от мисията ти? Ще изцеди силата ти за създаване на някакво чудовище мутант, каквото светът не иска и не може да понесе. Унищожи го, Роуан. За твое добро. Не заради мен. Унищожи го заради онова, което е добро за теб.
- Ето защо ще те убие, Аарън. Не мога да го спра, ако го провокираш. Но с какво толкова е сгрешил? Защо си против него? Защо ме излъга?
- Не съм те лъгал. И ти знаеш защо това не бива да става. Защото той е същество без човешка душа.
- Това е религия, Аарън.
- Роуан, той няма да е нещо естествено. Не се нуждаем от още чудовища. Сред нас самите има достатъчно чудовища.
- Той е също толкова естествен, колкото и ние с теб - отвърна тя. - Това се опитах да ти кажа.
- За нас той е чужд, като огромно насекомо, Роуан. Би ли създала подобно нещо? Това не е предопределено да стане.
- Предопределено. А мутацията предопределена ли е? Всяка минута, всяка секунда, клетките мутират.
- Но в някакви граници. В някаква предвидима посока. Котката не може да полети. На човек няма да му пораснат рога. Има някаква схема в нещата и ние посвещаваме живота си на нейното изучаване. Тя е изумителна и грандиозна, но той не е част от нея.
- Така твърдиш ти. Ами ако няма никаква схема? Ако има само процес, само мултиплициращи се клетки и неговата метаморфоза е също толкова естествена, както когато една река излезе от коритото си и наводни ниви, къщи и хора? Както когато комета се удари в земята…
- А ти не би ли се опитала да спасиш човеците от този потоп? Нима няма да се опиташ да ги спасиш от огъня на кометата? Е, добре. Казваш, че той е естествен. Нека тогава кажем, че ние сме нещо повече от естествени. Ние се стремим към нещо повече от простия процес. Нашите ценности, състрадание, способността ни да обичаме и да създаваме подредени общества, ни правят нещо повече от естествени. Той не храни никакво уважение към това, Роуан. Виж какво е сторил със семейство Мейфеър.
- Създал го е!
- Не, не мога да приема това. Не мога!
- Все още говориш религиозно, Аарън. Говориш за някакъв закоравял морал. Не разполагаме с никаква стабилна логическа почва, на базата на която да го осъдим.
- Напротив. Не може да няма такава. Чумата също е естествена, но не би пуснала бацилите от епруветката, за да унищожиш милиони, нали? Роуан, за бога, нашето съзнание е образовано чрез плътта, от която произлиза. Какви щяхме да бъдем, ако не можехме да изпитваме физическа болка? А това същество никога не е получавало и най-малката рана. Никога не е било измъчвано от глад, нито е било пришпорвано от нуждата да оцелее. Той е просто лишен от морал интелект, и ти го знаеш. Знаеш го. Ето защо го наричам неестествен - тъй като не мога да открия по-подходяща дума.
- Да, колко поучително - каза тя. - Разочароваш ме. Надявах се в замяна на предупреждението ми да ми дадеш някакви аргументи. Надявах се да укрепиш духа ми.
- Не се нуждаеш от моите аргументи. Погледни в душата си. Знаеш какво се опитвам да ти кажа. Той е просто един лазарен лъч, завладян от амбиция. Той е бомба със самосъзнание. Пусни го тук и светът ще плати за това. Ще станеш майка на бедствие.
- Бедствие - прошепна тя. - Каква хубава дума. - Колко крехък изглеждаше Аарън. За първи път годините му личаха толкова много - в дълбоките бръчки по лицето, в меките торбички под бледите умоляващи очи. Изведнъж и? се стори много слаб и лишен от обичайните за него грация и сладкодумие. Само един старец с побеляла коса, който се взираше в нея, изпълнен с детско изумление. Без никакво обаяние.
- Знаеш какво може да означава това, нали? - каза Роуан изморено. - Ако успееш да се отървеш от страха.
- Той те лъже. Завладява съзнанието ти.