- Не ми говори така! - изсъска тя. - Това не е кураж от твоя страна, а чиста глупост. - Облегна се назад и се опита да се успокои. А преди бе обичала този човек! Дори сега не искаше да го нарани. - Не виждаш ли как ще свърши всичко това? - попита спокойно. - Ако мутацията успее, той ще е в състояние да се множи. Ако клетките могат да бъдат присадени на други човешки тела и започнат да се делят, ще се промени цялото бъдеще на човешката раса. Говорим за край на смъртта.
- Същата древна заблуда - каза горчиво Аарън. - Същата стара лъжа.
Тя се усмихна, защото видя, че той губи самообладание, и каза:
- Твоята лицемерна набожност ме изморява. Науката винаги е била ключът към всичко. Вещиците са били винаги просто учени. Черната магия е прераснала в наука. Мери Шели е видяла бъдещето. Поетите винаги са го виждали. И децата на третия ред в киното знаят това, когато гледат как доктор Франкенщайн създава чудовището си и издига тялото към мълнията.
- Това е ужасно, Роуан. Той е промил съзнанието ти.
- Не смей да ме обиждаш така - изсъска тя и се надвеси над масата. - Стар си и не ти остава много. Обичам те заради онова, което ми даде, и не искам да те наранявам. Но не ме изкушавай, не изкушавай и него. Казвам ти самата истина.
Той не и? отговори. Беше изпаднал в някакво неестествено спокойствие. Малките му бадемовидни очи изведнъж станаха непроницаеми за нея и тя се учуди на силата му. Усмихна се.
- Нима не ми вярваш? Не искаш ли да напишеш това в досието? Видях го в лабораторията на Лемли, когато зърнах онзи зародиш, свързан с десетките пластмасови тръбички. Така и не разбра защо убих Лемли, нали? Знаеш, че аз го направих, но не знаеш защо. Лемли ръководеше един проект в Института. Крадеше клетки от живи зародиши и ги използваше за транспланти. Прави се и на други места. Разбираш какви възможности отваря това, нали? Но представи си експерименти с клетки от Лашър, клетки, които са издържали и са били преносители на съзнание милиони години.
- Искам да се обадиш на Майкъл и да го помолиш да се прибере.
- Майкъл не може да го спре. Само аз мога. Нека остане там, вън от опасност. Нали не искаш и той да умре?
- Чуй ме. Можеш да затвориш съзнанието си за това същество. Можеш да скриеш мислите си чрез просто усилие на волята. Има техники, които са по-стари от всички религии на земята, и ни учат как да се предпазваме от демони. Той чете в ума ти само онова, за което мислиш в момента. Не е по-различно от телепатията. Опитай и ще видиш.
- И защо да го правя?
- За да си дадеш време. Да си осигуриш време за морално решение.
- Не, ти не разбираш колко мощен е той. Никога няма да разбереш. И не знаеш колко добре ме познава. В това е ключът - той ме познава. - Тя поклати глава. - Не искам да изпълня желанието му. Наистина не искам. Но той е просто неустоим, не разбираш ли?
- Ами Майкъл? Какво стана с мечтата ти за медицинския център?
- Ели беше права - каза Роуан, облегна се на стената и отново зарея поглед нанякъде. Светлината в бара леко намаля. - Ели знаеше. Тя носеше кръвта на Кортланд във вените си и можеше да вижда бъдещето. Може би са били само неясни форми и чувства, но тя знаеше. Не биваше да се връщам. Той използва Майкъл, за да се погрижи да се върна. Знаех, че Майкъл е в Ню Орлиънс, и се върнах точно заради това, като някаква разгонена кучка!
- Не е така. Искам да се качиш в апартамента ми и да останеш при мен.
- И ти си същият глупак. Мога да те убия още сега и никой никога да не разбере, че съм била аз. Никой, освен твоите братя и приятелят ти Майкъл Къри. И какво ще направят те? Свършено е, Аарън. Мога да се боря, може да отстъпя малко или пък да спечеля известно преимущество. Но всичко вече е свършено. Предназначението на Майкъл беше да ме доведе и задържи тук. И той го изпълни.
Роуан понечи да стане, но Аарън хвана ръката и?. Тя се вгледа в пръстите му. Толкова стари. Винаги можеш да познаеш възрастта на човека по ръцете му. Дали хората се вглеждаха в тях? Нямаше значение. Нищо нямаше значение в този малък бар. Тя понечи да издърпа ръката си.
- Ами детето ти, Роуан?
- Майкъл ли ти каза?
- Не беше нужно да ми казва. Майкъл беше изпратен да те обича, за да можеш да отблъснеш това същество веднъж завинаги. Затова не е нужно да водиш битката сама.
- И това ли знаеш, без никой да ти го е казвал?
- Да. Както и ти.
Тя издърпа ръката си.
- Махай се, Аарън. Замини надалече. Иди се скрий в метрополията в Амстердам или в Лондон. Скрий се. Иначе ще умреш. И ако се обадиш на Майкъл, ако му кажеш да се върне, кълна се, че самата аз ще те убия.
Четирийсет и четири
Абсолютно всичко тръгна на зле. Покривът на къщата на Либърти стрийт беше протекъл, а някой бе разбил магазина на улица «Кастро» за жалката сума в брой в касата. Имотът му на улица «Дайъмънд» също беше разбит от вандали и му отне цели четири дни да почисти, преди да може да го обяви за продан. А после измина и цяла седмица, в която прибираше антиките на леля Вив и опаковаше всички малки джунджурии, за да не се счупят при транспортирането. Не смееше да повери това на преносвачите.