«Имаше нещо много тъжно в това дете, нещо много откачено - казва след това един полицай на наш детектив. - Тя беше абсолютно сериозна и сините и? очи гледаха диво. Дори не вдигна поглед, когато чичо и? и леля и? дойдоха да я вземат. Преструваше се, че не ги познава. После каза, че я държат окована в една стая на горния етаж.»
Когато става на десет, Деидре е изпратена в Ирландия, в пансион, препоръчан от един свещеник с ирландско потекло от катедралата «Свети Патрик» - отец Джейсън Пауър. Семейната мълва говори, че това всъщност е идея на Кортланд.
«Дядо искал да я махне оттам» - казва по-късно Райън Мейфеър.
Но след месец сестрите в «Каунти Корк» изпращат Деидре у дома.
Следващите две години Деидре е обучавана от гувернантка, госпожица Ламптън, стара приятелка на Карлота от «Светото сърце». Госпожица Ламптън казва на Беатрис Мейфеър (от Еспланада авеню), че Деидре е очарователно и много умно дете. «Просто има изключително богато въображение и прекарва твърде много време сама.» Но по-късно госпожица Ламптън заминава на север, за да се омъжи за един вдовец, когото среща по време на лятната му почивка, и Деидре плаче с дни за нея.
Но и през тези години в къщата на Първа улица има скандали. Хората често чували крясъци. Деидре изтичвала плачеща от къщата и често се качвала на дъба, за да не могат Ирен или госпожица Ламптън да я стигнат. Понякога оставала там до мръкване.
След пубертета обаче у нея настъпила промяна. Тя станала затворена, потайна и вече не била толкова палава. На тринайсет била по-чувствена жена, отколкото Анта някога е била като голяма. Носела черната си вълниста коса разпусната, разделена на път и прихваната от бледолилава панделка. Големите и? сини очи гледали някак недоверчиво и като че с мъка. Всъщност детето изглеждало наранено, твърдят хората, които я виждали на неделната служба.
«Тя вече се е превърнала в красива жена - казва една от матроните, които посещавали редовно параклиса. - А онези старици не го разбират. Обличат я все едно е още дете.»
Юридическите слухове разкриват и други проблеми. Един следобед Деидре връхлетяла в офиса на Кортланд.
«Беше в истерия - казва секретарят му по-късно. - Почти цял час крещя и плака пред чичо си. Но ще ви кажа и нещо друго, нещо, което не бях забелязал, докато тя не си тръгна. Обувките и? бяха различни. Едната беше кафява мокасина, а другата черна, с ниска подметка. Не мисля обаче, че тя забелязваше. Кортланд я заведе у дома. Не зная дали и той забеляза. Повече не я видях.»
Лятото преди четиринайсетия си рожден ден Деидре е приета по спешност в новата «Болница на милосърдието». Опитала да пререже вените си. Беатрис отива да я посети.
«Това момиче има дух, който Анта просто не притежаваше - казва тя на Жулиет Милтън. - Но има нужда от женски съвет за някои неща. Поиска да и? купя козметика. Каза, че през целия си живот е влизала само веднъж в магазин за козметика.»
Беатрис носи козметиката в болницата, но и? казват, че Карлота е забранила всякакви посещения. Тя се обажда на Кортланд и той признава, че не знае защо Деидре е прерязала вените си. «Може би просто е искала да се махне от онази къща.»
Същата седмица Кортланд урежда Деидре да замине за Калифорния. Тя отлита за Лос Анджелис, за да остане при дъщерята на Гарланд, Андреа Мейфеър, която е омъжена за лекар от болницата «Ливански кедри». След две седмици обаче Деидре отново си е у дома.
Мейфеър от Лос Анджелис не казват на никого какво се е случило, но години след това единственият им син, Елтън, признава пред нашите разследващи, че горката му братовчедка от Ню Орлиънс е луда. Мислела, че е прокълната от някакво завещание, говорела, че ще се самоубие, и ужасявала родителите му. Те я завели на лекар, който казал, че никога вече няма да бъде нормална.
«Родителите ми искаха да и? помогнат, особено майка ми. Но цялото семейство беше разстроено. Мисля, че чашата преля, когато една нощ я видяха с някакъв мъж в задния двор, а тя не поиска да си признае, все отричаше. А те се страхуваха, че може да се е случило нещо. Деидре беше на тринайсет и наистина бе много красива. Затова я върнаха у дома.»
Беатрис разказва доста подобна история на Жулиет Милтън.
«Мисля, че Деидре изглежда много зряла - казва тя, но не вярвала, че би излъгала за онзи мъж в градината. - Просто е объркана.» И Беатрис е непреклонна, че няма никаква наследствена лудост. Това било само семейна басня, измислена от Карлота, на която някой наистина трябва да сложи край.