- Искаш да кажеш, че трябва просто да чакаме и да я оставим да се бори сама.
- Казвам, че ти правиш каквото се очаква от теб. Обичаш я. Стоиш близо до нея. Чрез самото си присъствие и? напомняш кое е естествено и изначално добро. Това е борба между естественото и неестественото, Майкъл. Няма значение от какво е направено това същество, нито откъде идва - това е борба между нормалния живот и отклонението. Между еволюцията, от една страна, и пагубната интервенция, от друга. И двете имат своите мистерии и своите чудеса, а никой не знае това по-добре от Роуан.
Той се изправи и сложи ръка на рамото на Майкъл.
- Седни и чуй какво ще ти кажа.
- Слушам те - сопна се Майкъл, но все пак седна на ръба на креслото. Не можеше да спре да свива дясната си ръка в юмрук и да я търка в дланта на лявата.
- През целия си живот Роуан се е изправяла срещу това разделение между естественото и отклонението - каза Аарън. - В същността си тя е много консервативна. Създания като Лашър не могат да променят базисната природа на човека, могат да влияят единствено върху вече изградените черти. Никой не обича белите булчински рокли повече от Роуан. Никой не иска да има семейство повече от Роуан. Никой не желае повече от нея това дете.
- Та тя дори не продумва за бебето. Не го е споменавала, откакто се прибрах. Исках да кажа на семейството тази нощ, на партито, но тя не ми дава. Казва, че не била готова. Пък и знам, че това парти ще е същинска агония за нея. Тя просто се преструва. Беатрис организира всичко.
- Да, знам.
- Аз говоря постоянно за бебето. Целувам я, наричам го Малкия Крие. А тя само се усмихва, сякаш не е Роуан. Аарън, ще изгубя и нея, и бебето, ако тя не победи този демон. Не смея дори да си помисля за това. Не ща да чувам за никакви мутации, чудовища и… призраци, които искали да оживеят.
- Прибери се и не се отделяй от нея. Това са ти казали да направиш.
- И да не и? се противопоставям, така ли?
- Само ще я принудиш да излъже. Или нещо по-лошо.
- Ами ако двамата с теб идем там и се опитаме да я вразумим, да я убедим да му обърне гръб?
Аарън поклати глава.
- Ние с нея вече имахме конфликт, Майкъл. Затова и отказах на Беа поканата за тази вечер. Ако ида там, ще предизвикам и нея, и зловещия и? приятел. Но бих отишъл все пак, ако мислех, че ще има някаква полза. Бих рискувал всичко, ако имаше вероятност да помогна. Но няма.
- Защо си толкова сигурен?
- Вече не съм сред играчите, Майкъл. Не аз съм имал видения, а ти. Жулиен и Дебора са говорили на теб. Роуан обича теб.
- Не знам дали ще издържа.
- Мисля, че ще успееш. Направи всичко възможно, за да издържиш. И не се отделяй от Роуан. Покажи и? някак, че си тук заради нея.
Майкъл кимна.
- Добре. Знаеш ли, чувствам се, сякаш ми е изневерила.
- Не бива да гледаш така на нещата. Нито да се ядосваш.
- Постоянно си повтарям същото.
- Има и още нещо. Вероятно няма да има значение при окончателния анализ, но искам да ти го кажа, за да го знаеш, ако нещо се случи с мен. Важно е.
- Нали не мислиш, че ще ти се случи нещо?
- Честно да ти кажа, не знам. Но, моля те, чуй ме. От векове умуваме върху природата на тези невъплътени същества. Няма култура на земята, която да не е разпознала съществуването им, но никой не знае какво представляват. Католическата църква ги възприема като демони и им е измислила сложни теологични обяснения. Смята ги за неизменно зли и се опитва да ги унищожи. Сега това е лесно да се отхвърли, но Католическата църква наистина е доста права относно поведението и слабостите на тези същества. Ето че се отклоних от същността. Въпросът е там, че ние в Таламаска винаги сме приемали, че тези създания са много подобни на духовете на мъртвите, останали приковани към земята. Вярвахме, или по-скоро приемахме за даденост, че и в двата случая става дума за невъплътена същност, която притежава интелигентност, но е заключена в някакво селение около живите.
- Искаш да кажеш, че Лашър може да е дух на мъртвец.
- Да, но по-важното тук е, че Роуан смята да направи пробив, да открие какво представляват тези същества. Тя твърди, че Лашър притежава клетъчна структура и у него присъстват основните компоненти на органичния живот.
- Значи той е просто някакво странно изчадие, така ли?
- Не зная. Но вероятно така наречените духове на мъртвите са изградени от същите компоненти. Може би, когато напусне тялото, съзнанието отнася някаква жива част от него. Може би претърпяваме още някаква метаморфоза, освен физическата смърт. Всички стари понятия - ефирно тяло, астрално тяло, дух - са само термини за фината клетъчна структура, която продължава да съществува, след като плътта си отиде.