Беатрис отива в къщата на Първа улица да види Деидре и да и? занесе подаръци, но Нанси не я пуска вътре.
Същият мистериозен мъж е отговорен и за особено драматичното изключване на Деидре от пансиона към «Света Роза от Лима», когато тя е на шестнайсет. Тя изкарва почти цял семестър без никакви провинения и точно в средата на пролетния срок се случва инцидент. Семейната мълва твърди, че Деидре била безкрайно щастлива в «Света Роза» и казала на Кортланд, че не иска никога да си отива у дома. Дори по Коледа си оставала в пансиона, излизала единствено с Кортланд за ранна вечеря на Бъдни вечер.
Тя обичала люлките в задния двор за игра, които били достатъчно големи за момичетата, и по здрач често пеела там заедно с едно друго момиче, Рита Мей Дуайър (по-късно Лониган), която си спомня Деидре като изключителен човек - елегантна, невинна, романтична и сладка.
Едва напоследък, през 1988 година, е събрана още информация за изключването и?, и то от самата Рита Мей Дуайър Лониган, в разговор с мен.
«Мистериозният приятел» на Деидре се срещал с нея в градината на монахините, на лунна светлина. Говорел тихо, но все пак Рита Мей го чула. «Нарече я любима моя « - каза ми Рита Мей. Тя самата не била чувала такива романтични думи, освен по филмите.
Беззащитна и ридаеща, Деидре не казала нищо, когато монахините я обвинили, че «води мъж в пансиона». Те видели срещата им в градината през прозорците на манастирската кухня. «Не беше момче - каза гневно една от монахините пред всички ученички по-късно. - Беше мъж! Мъж!»
Записите от онзи период са почти яростни в упреците си. «Момичето е лъжкиня. Позволява на онзи мъж да я докосва. Невинността и? е била просто фасада.»
Не може да има никакво съмнение, че този мистериозен компаньон е Лашър. Той е описван от монахините, а по-късно и от госпожа Лониган, като кестеняв, с кафяви очи и красиви старомодни дрехи.
Но важното тук е, че Рита Мей Лониган, ако, разбира се, не преувеличава, е чула Лашър да говори.
Друга стряскаща информация, пак получена от госпожа Лониган, е, че Деидре е носела смарагда на Мейфеър в пансиона. Тя дори го показала на Рита Мей и тя видяла на гърба му гравирано името «Лашър». Ако историята на Рита Мей е вярна, значи Деидре е знаела много малко за майка си и баба си. Знаела е, че е получила смарагда в наследство от тях, но не и как са умрели Стела и Анта.
През 1956 година в семейството се разчува, че Деидре е съсипана заради изключването и? от «Света Роза от Лима». Тя дори влиза за шест седмици в лудницата «Света Ана». Въпреки че болничните записи се оказват недостъпни, сестрите говорят, че Деидре поискала да бъде лекувана с електрошок, и процедурата била извършена два пъти. По това време тя е почти на седемнайсет.
От онова, което знаем за медицинските практики тогава, можем със сигурност да заключим, че тези процедури са включвали електричество с по-висок волтаж, отколкото се прилага днес; вероятно са били доста опасни и са причинявали загуба на паметта за часове и дори дни.
Но не знаем защо не е приложен целият курс, както е било прието. Кортланд бил категорично против подобно лечение, или поне така казва Беатрис Мейфеър. Той не можел да повярва, че е възможно да се прилага нещо толкова драстично на съвсем млад човек.
«Какво му има на това момиче?» - попитала накрая Жулиет, а Беатрис отговорила: «Никой не знае, скъпа. Никой не знае».
Карлота отвела Деидре у дома и там тя продължила да линее още месец, но упоритото разследване на нашите хора показва, че до Деидре в градината често е забелязвана тъмна фигура. Един доставчик от бакалията «Солан» «си изкарал ангелите», докато си тръгвал от къщата, защото видял «онова момиче с див поглед и странния мъж» във високия бамбуков гъсталак до стария басейн.
Една стара мома, която живее на Притама стрийт, видяла двойката в параклиса след мръкнало. «Казах на госпожица Бел. Спрях до портата на следващата сутрин. Това не ми се струваше редно. Случи се вечерта, точно след мръкнало. Отидох в параклиса да запаля свещ и да си кажа молитвата, както винаги, а тя беше там, на една пейка отзад, с онзи мъж. Отначало почти не ги забелязах. Тя като че се изплаши, стана и изтича навън. Видях я съвсем ясно на светлината на уличната лампа. Беше Деидре Мейфеър. Не знам какво стана с младия мъж.»
Неколцина други свидетели докладват за подобни появи. Картината винаги била една и съща - Деидре и мистериозен млад мъж в сенките. Деидре и мистериозният млад мъж, който се взира в непознатия по доста разстройващ начин. Имаме петнайсет различни вариации на тези две теми.
Някои от историите стигнали и до Беатрис от Еспланада авеню. «Не знам дали някой наглежда това момиче. Тя е толкова… добре развита физически», казва тя на Жулиет. И двете отиват на Първа улица.