Плътта му пулсираше под пръстите и?, жива и дишаща през порите. Писъците му станаха по-дрезгави, по-дълбоки, кънтящи. Тя дойде на себе си и отново се надигна. Другата и? ръка посягаше в тъмното, за да открие челото му. Докосна гъсти мъжки къдрици, клепачи пърхаха под дланта и?. Откри устата, вече притворена, стенеща; откри гърдите и сърцето под тях; дългите мускулести ръце, пляскащи по дъските. Да, това нещо вече беше толкова голямо, че можеше да положи глава на пулсиращите му гърди, между краката имаше пенис - да, и той се втвърдяваше, изправяше се. Тя легна върху нещо, усещаше как се надига под нея с всяко вдишване и издишване. Дробовете му се разтваряха, изпълваха се, сърцето биеше, а около пениса му имаше черни копринени косми. Сияещата в мрака мрежа, пълна с химия, мистерия и неизбежност, отново се появи. И тя потъна в мрака, в покоя.
Някакъв глас и? говореше, близък, мек.
- Спри кръвта.
Тя не можеше да отговори.
- Кървиш. Спри кръвта.
- Не искам да живея - рече тя. Да, къщата със сигурност гореше. - Ела, Карлота, ела с лампата си. Запали завесите.
Лемли каза:
- Никога не съм твърдял, че е невъзможно. Щом веднъж бъде родено в ума, то става неизбежно. Милиони клетки. Ембрионът е ключ към безсмъртието.
- Все още можеш да го убиеш - каза Петир. Стоеше отгоре и? и гледаше към нея.
- Те са само част от въображението ти, твоята съвест.
- Умирам ли?
- Не. - Той се засмя тихо и нежно. - Чуваш ли ме? Аз се смея, Роуан. Вече мога да се смея.
- Нека отида в ада. Остави ме да умра.
- Не, скъпа моя, скъпоценна моя, спри кървенето.
Събуди я слънчевата светлина. Лежеше на пода в салона, на мекия китайски килим. Първата и? мисъл беше, че къщата не е изгоряла. Ужасната жега не я беше погълнала. Някак си бе оцеляла.
В първия момент не осъзна какво вижда.
Някакъв мъж седеше до нея и я гледаше. Имаше гладка нежна бебешка кожа - но лицето му беше на възрастен. Приличаше на нея. Никога не беше виждала човек, който толкова да прилича на нея. Все пак имаше и определени разлики. Очите му бяха големи и сини, обрамчени от черни мигли, косата му беше черна като на Майкъл. Косата на Майкъл и очите на Майкъл. Но беше строен като нея. Гладките му безкосмени гърди бяха тесни като нейните в детството, с две сияещи розови зърна. Ръцете му бяха тънки и все пак с добре оформени мускули, с деликатни пръсти, като нейните. Той галеше замислено устната си и я гледаше.
Беше по-едър от нея, едър като мъж. Целият бе омазан със засъхнала кръв и слуз - приличаше на карта, начертана с тъмнорубинено мастило.
В гърлото и? се надигна стон и се устреми към устните и?. С него се напрегна и цялото и? тяло и тя внезапно запищя. Изправи се на пода и запищя. По-силно, по-оглушително и по-диво, отколкото бе пищяла в страха си предната нощ. Цялата се изля в този писък, бягаше от себе си, бягаше от онова, което бе видяла, и онова, което помнеше.
Ръката му легна на устата и? и я притисна към пода. Тя не можеше да помръдне. Писъкът и? се обърна навътре като повръщано, което щеше да я задави. Тялото и? се сгърчи от болка, а после застина немощно, притихнало. Той се наведе над нея и прошепна:
- Недей. - Старият глас. Разбира се, неговият глас, с характерната интонация.
Гладкото му лице изглеждаше съвършено невинно - същинска картина на изумление с тези красиви сияйни бузи и гладкия тънък нос. Огромните сини очи мигаха учудено. Клепачите се отваряха и затваряха отривисто, като на манекена от сънищата и?. Той се усмихна.
- Нуждая се от теб. Обичам те. Аз съм твое дете.
След малко отмести ръката си.
Тя седна. Нощницата и? бе твърда от засъхналата кръв. Цялата стая миришеше на кръв. Като в Спешното.
Роуан задрапа назад по килима и седна със свити колене. Втренчи се в него.
Зърната - перфектни, пенисът - също, макар че щеше да се разбере, когато еректира. Косата също беше перфектна, но как беше вътре? Всички сложни вътрешни органи.
Приближи се и се вгледа в раменете му, в гърдите, които се надигаха при всяко вдишване, а после в очите му. Не и? пукаше дали той ще отвърне на погледа и?, просто изучаваше тъканта на плътта и устните.
Сложи ръка на гърдите му и се заслуша. Долавяше силен, постоянен ритъм.
Той не понечи да я спре, когато сложи ръце от двете страни на главата му. Черепът беше мек, като на бебе, способен да се възстанови след травми, които биха убили възрастен човек. Господи, но колко време щеше да е така?