- Не ви вярвам! Вие сте лъжи, измислици! - Майкъл се завъртя и главата му се удари в прасковената стена. На пода имаше саксии с папрат. В краката му се гърчеха мъже и жени и той стъпваше през тях - върху гърба на мъжа и корема на жената.
Стела се изкиска, претича през стаята, изтегна се в тапицирания със сатен ковчег и се пресегна за чашата си с шампанско. Барабаните биеха все по-силно.
- Защо нищо не се запалва, защо нищо не изгаря?
- Защото това е ад, синко - каза монахинята и вдигна ръка да го удари отново. - И вечно гори.
- Спрете, оставете ме да си вървя!
Блъсна се в Жулиен, политна напред и пламъците лумнаха право в лицето му.
Но монахинята го хвана за яката. Държеше медальона с архангел Михаил в ръка.
- Ти ли изпусна това? Нали ти казах да го пазиш? И къде го намирам? На земята, представи си!
Още една плесница по лицето. Изгаряше от болка и гняв. Тя го разтърси, когато той се свлече на колене и замята ръце да я прогони.
- Сега можеш да бъдеш с нас, и да се върнеш! - каза Дебора. - Не разбираш ли? Порталът е отворен; вече е само въпрос на време. Лашър и Роуан ще ни върнат обратно. Първо Сузан, после аз, а след това…
- Я чакай малко, не съм съгласна с този ред - каза Шарлот.
- Нито пък аз - рече Жулиен.
- Кой каза, че ще има ред! - изрева Мари Клодет и изрита юргана от краката си, докато седеше на леглото.
- Защо сте толкова глупави! - намеси се Мери Бет, изглеждаше отегчена и делова. - Господи, всичко вече е изпълнено. Няма ограничения колко пъти може да бъде проведена трансмутацията. Пък и сигурно можете да си представите изобилието от мутирала плът и мутирали гени. Това е гениален научен прогрес.
- И напълно естествен, Майкъл. За да го разбереш, трябва да разбереш смисъла на света, нещата са… повече или по-малко предопределени - каза Кортланд. - Нима не знаеше, че си в ръцете ни от самото начало?
- Да, много важно е да разбереш точно това - каза Мери Бет.
- Пожарът, в който загина баща ти, не беше случаен… - добави Кортланд.
- Не ми говорете такива неща! - изрева Майкъл. - Не, не вярвам. Не мога да повярвам!
-… да те поставим на точното място и да се уверим, че наистина притежаваш желаната комбинация от изтънченост и чар, за да успееш да привлечеш вниманието и? и да я накараш да свали защитите си…
- Не си правете труда да му обяснявате - изсъска високата монахиня и зърната на броеницата и? изтракаха на тънката кожена каишка. - Той е непоправим. Оставете го на мен. Ще му изкарам тия дивотии от главата.
- Не е вярно - каза той и се опита да закрие очи от сиянието на пламъците, тътенът на барабаните пулсираха в слепоочията му. - Не това е обяснението - извика той. - Това не е окончателното значение.
- Майкъл, аз те предупредих - чу се тънкият гласец на сестра Бриджит Мари, която изникна до злата монахиня. - Казах ти, че на онези тъмни улици има вещици.
- Ела тук веднага, имам шампанско - каза Стела. - Спри да създаваш тези адски образи. Не разбираш ли, когато си прикован към земята, сам си създаваш обкръжението.
- Да, ти направи всичко тук толкова грозно! - обади се Анта.
- Няма никакви пламъци - рече Стела. - Те са само в главата ти. Ела, нека потанцуваме на барабаните. О, много обичам музиката. А твоите барабани много ми харесват, барабаните на Марди Грас!
Той заблъска с лакти, за да се освободи. Дробовете му горяха, гърдите му щяха да се пръснат.
- Няма да повярвам. Вие всички сте негови творения, това е някой от номерата му…
- Не, ма шер - каза Жулиен, - ние сме окончателният отговор и значението.
Мери Бет поклати тъжно глава, без да откъсва очи от Майкъл.
- Ние направихме всичко.
- Вървете по дяволите!
Отново бе на крака, извъртя се и се освободи от монахинята. Избегна следващата и? плесница, плъзна се покрай нея и мина през избледняващия образ на Жулиен. За миг като че ослепя, но успя да се измъкне, без да обръща внимание на смеха и барабаните.
Монахините затвориха кръга си, но той го разкъса. Нищо нямаше да го спре. Виждаше изхода, виждаше светлината, която се процеждаше през вратата с форма на ключалка.
- Няма, няма да повярвам…
- Скъпи, спомни си първото удавяне - каза Дебора, която внезапно бе изникнала до него и се опита да го хване за ръката. - Точно това ти обяснихме, когато умря - че се нуждаем от теб, и ти се съгласи. Но, разбира се, ние бяхме наясно, че просто се пазариш за живота си, че ни лъжеш, и ако не те накараме да забравиш, никога, никога няма да изпълниш…
- Лъжи! Лъжите на Лашър! - Откъсна се от нея. Оставаха само още няколко крачки до вратата, щеше да се справи. Устреми се напред, препъвайки се в телата по пода - стъпваше по гърбове, рамена, глави. Очите му лютяха от дима, но той се приближаваше към светлината.