Беатрис Мейфеър беше към трийсет и пет годишна, красиво облечена тъмнокоса жена, която говореше с очарователна смесица от южняшки, нюорлиънски, бруклински и бостънски акцент, и беше доста «бунтарски» настроена по отношение на семейството.
Разговаряхме три часа без прекъсване в «Галатоар» и тя ме заля с всякакви истории за семейство Мейфеър, като потвърди онова, което вече подозирах - че сегашните Мейфеър знаят съвсем малко и дори нищо за далечното минало на семейството. Всичко това бяха някакви доста мъгляви легенди, в които имената бяха объркани, а скандалните елементи бяха станали почти абсурдни.
Беатрис не знаеше кой и кога е построил Ривърбенд. Нито дори кой е построил къщата на Първа улица. Смяташе, че е построена от Жулиен. Колкото до историите за духове и легендите за пълни с монети портмонета, тя вярвала в тях като малка, но вече не. Майка и? била родена на Първа улица (тази жена, Алис Мейфеър, е втората дъщеря на Реми Мейфеър; Милата Мили, или госпожица Мили, е най-малкото дете на Реми и леля на Беатрис) и тя често разказвала някои ужасяващо странни неща за онази къща. Но я напуснала още седемнайсетгодишна, за да се омъжи за Олдрич Мейфеър, правнук на Морис Мейфеър, а той никак не обичал Алис да говори за това място.
- И двамата ми родители бяха много потайни - каза Беатрис. - Не мисля, че татко наистина помни нещо вече. Той минава осемдесетте, а мама просто не искаше да говори. Самата аз не се омъжих за Мейфеър, както знаете. Съпругът ми не знае нищо за семейството, наистина. - (Ще отбележим, че съпругът на Беатрис почина, прехвърлил седемдесетте, от рак на гърлото.) - Не си спомням Мери Бет. Била съм на две години, когато е починала. Но имам няколко снимки, на които съм до нея на семейните срещи, нали знаете, заедно с всички други деца от рода. Обаче си спомням Стела. О, много обичах Стела. Толкова я обичах.
Фактът, че не мога да ида там, просто ме убива. Преди години спрях да посещавам леля Мили. Тя е сладка, но всъщност не е съвсем наясно коя съм. Всеки път трябва да и? обяснявам, че съм дъщеря на Алис и внучка на Реми. Тя помни известно време и после пак забравя. А Карлота не иска да ходя там, не иска никой да ходи там. Ужасна жена. Тя уби тази къща! Пропъди целия живот от нея. Не ми пука какво говорят останалите, тя е виновна.
- Вярвате ли, че тази къща е обитавана от духове, че в нея може би има нещо зло.
- Да - Карлота. Тя е злото! Но разбирам за какво ме питате и е твърде жалко, че не можете да разговаряте с Аманда Грейди Мейфеър. Тя беше съпруга на Кортланд, но е покойница от години. Вярваше в някои доста невероятни, но наистина много интересни неща. Е, поне до известна степен. Казват, че заради това напуснала Кортланд. Тя твърдеше, че той знае, че къщата е обитавана от духове, че дори ги вижда и разговаря с тях. Винаги ме е изумявало как е възможно възрастна жена да вярва в подобни глупости! Но тя бе напълно убедена в тези небивалици за сатанински заговор. Мисля, че Стела е причината за това, но съвсем неволно. Тогава бях твърде малка, за да зная със сигурност. Но Стела изобщо не беше лош човек! Никаква магьосница не беше. Просто си лягаше с всеки, но ако това е вещерство, то половината град трябва да бъде изгорен на кладата на часа.
И така нататък, и така нататък, клюките станаха по-интимни и дръзки, докато Беатрис продължаваше да рови храната си и да пуши «Пал Мал».
- Деидре просто притежава повишена сексуалност - каза тя, - това е целият и? проблем. Постоянно я държаха затворена. Нищо чудно, че се хвана с някакъв непознат мъж. Разчитам изцяло на Кортланд да се погрижи за нея. Той се превърна в уважавания старейшина на фамилията. А и със сигурност е единственият, който може да се противопостави на Карлота. Мен ако питате, точно тя е вещицата. Направо тръпки ме побиват от нея. Длъжни са да отърват Деидре.
Наистина, вече се говорело за някакво училище в Тексас, малък университет, където Деидре можела да постъпи през есента. Като че Ронда Мейфеър, правнучка на сестрата на Сузет, Мариан (лелята на Кортланд), бе омъжена за млад тексасец, който преподавал там. Всъщност това било малко щатско девическо училище, което получавало щедри дарения и се отличавало с добрата традиция и всички характеристики на скъпо частно училище. Въпросът бил обаче дали ужасната Карлота ще позволи на Деидре да иде там. «Карлота е вещицата!»
Беатрис отново се спря на темата за Карлота, критиките обхванаха дори начина и? на обличане (деловите костюми) и начина и? на говорене (деловия маниер). Но след малко дамата се наведе през масата и ми каза: