- И сигурно знаете, че тази вещица уби Ъруин Дандрич, нали?
Не само че не знаех подобно нещо, но и не бях чул и най-малкия намек в този смисъл. През 1952 година до нас достигна вест, че Дандрич е починал от сърдечен удар в апартамента си някъде след четири часа следобед. Всички знаеха, че той има проблеми със сърцето.
- Аз говорих с него - каза Беатрис надуто и с едва прикрита мелодраматичност. - Говорих с него в деня, когато умря. Той каза, че Карлота му се обадила. Обвинила го, че шпионира семейството и?, и казала: «Е, щом толкова искате да знаете всичко за нас, елате на Първа улица. Ще ви кажа повече, отколкото ви се ще да разберете». Казах му да не отива, рекох му точно това: «Тя ще те осъди. Ще ти направи нещо ужасно. Тя не е с всичкия си». Но той не искаше да ме послуша. «Ще ида да видя къщата с очите си - отвърна ми. - Никой не е стъпвал там след смъртта на Стела.» Накарах го да обещае да ми се обади, щом се прибере. Е, не успя да го направи. Умря същия следобед. Тя го е отровила. Сигурна съм. Отровила го е. Когато го намериха, казаха, че е било сърдечен удар. Тя го е отровила, но му е дала точно толкова, че да може да се прибере и да умре в дома си.
- И какво ви кара да мислите така? - попитах аз.
- Защото това не се случва за първи път. Деидре казала на Кортланд, че на тавана на къщата има труп. Да, труп!
- Кортланд ли ви каза?
Тя кимна печално.
- Горката Деидре. Наговорила всичко това на лекарите и те и? направили електрошок! Кортланд мисли, че и? се привиждат разни неща. - Поклати глава. - Този Кортланд! Вярва, че в къщата има духове, призраци, с които можеш да разговаряш… Но труп на тавана? О, не, това не може да повярва! - Тя се засмя тихо, после стана изключително сериозна. - Обзалагам се, че е истина. Помня, че някакъв млад мъж изчезнал точно преди Стела да умре. Чух за това след години. Леля Мили каза нещо такова на братовчедката Анжела. По-късно Дандрич също ми го спомена. Търсила го и полицията, и частни детективи. Ъруин каза, че бил някакъв тексасец от Англия, който всъщност бил прекарал една нощ със Стела и после просто изчезнал. Ще ви кажа кой още знаеше за това. Аманда. Последния път, когато я видях в Ню Йорк, обсъждахме случая и тя каза: «Ами онзи мъж, който изчезна така странно!». Разбира се, тя го свързва с Корнел, нали се сещате, онзи, дето умря в хотела в центъра, след като посетил Карлота. Казвам ви, тя ги трови, те си отиват у дома и умират там. Сигурно е от отровите със забавен ефект. Този тексасец бил нещо като историк от Англия. Знаел доста за миналото на семейството…
Тя внезапно направи връзката. Аз също бях историк от Англия. Засмя се и рече:
- Господин Лайтнър, по-добре да внимавате! - Облегна се в стола и се засмя тихо.
- Предполагам, че имате право. Но наистина ли вярвате във всичко това, госпожице Мейфеър?
Тя се замисли за момент и отвърна:
- Е, и вярвам и не вярвам. - Отново се засмя. - Нищо за Карлота не би ме учудило. Но ако трябва да бъда искрена, смятам, че е твърде скучна, за да отрови някого. И все пак си го помислих. Помислих си го, когато Ъруин Дандрич умря. Много го обичах. А и все пак той умря точно след срещата с нея. Надявам се Деидре да иде в колежа в Тексас… Но все пак, господин Лайтнър, ако Карлота ви покани на чай, не отивайте!
- Ами за призраците? - попитах я аз. (По време на това интервю почти нямах възможност да кажа каквото и да било.)
- О, за кой точно! Там има призрак на Жулиен - всички са го виждали. Мисля, че и аз веднъж го видях. Има и един, дето събаря стълбите на хората. Той е най-обикновен невидим призрак.
- Но няма ли и такъв, когото наричат «мъжа»?
Тя никога не беше чувала точно този израз. Трябвало да говоря с Кортланд. Ако той пожелае, разбира се. Кортланд не обичал да го разпитват външни хора. Живеел в света на семейството.
Разделихме се на ъгъла, след като и? помогнах да хване такси.
- Ако наистина се видите с Кортланд, моля ви, не му казвайте, че сте говорили с мен. Той мисли, че съм ужасна клюкарка. Но го питайте за тексасеца. Никога не се знае какво може да каже.
Щом таксито замина, аз се обадих на Жулиет Милтън, нашата шпионка във висшето общество.
- Изобщо не припарвайте до къщата - казах и?. - Не бива да имате никакви лични контакти с Карлота Мейфеър и повече не обядвайте с Беатрис. Ще ви напиша чек за много добра сума. Просто излезте от играта.
- Но какво да направя? Какво да кажа? Беатрис е невероятна клюкарка. Тя разнася тези истории. Аз не съм казала нищо, което другите да не знаят.
- Свършихте отлична работа, но има някои опасности. Съвсем реални опасности. Просто ме послушайте.
- О, тя ви е казала, че Карлота убива хора. Това са глупости. Карлота е просто една надута старица. Беатрис може да ви каже и че Карлота е отишла в Ню Йорк и е убила Шон Лейси, бащата на Деидре. Стига, това са пълни глупости!