«Тя беше така упоена, че май не разбираше къде се намира - казва една от продавачките. - Госпожица Мили избра всичко сама. Деидре само седна, бяла като платно, и все повтаряше завалено: «Да, лельо Мили».»
Жулиет Милтън не устоя и отново ни писа. Получихме дълго писмо от нея с подробности как Беатрис Мейфеър е посетила къщата на Първа улица, за да види Деидре и и? занесла огромна чанта с подаръци. «Защо изобщо се е прибрала в тази къща, вместо да иде при Кортланд!» - завършваше тя.
Има обаче някои доказателства, че Деидре не е имала особен избор. Медицината през тези дни смяташе, че плацентата на бебето го предпазва от лекарствата, инжектирани на майката. Сестрите казваха, че Деидре била толкова упоена, когато напускала болницата, че дори не осъзнавала какво се случва с нея. Карлота дошла в ранния следобед и издействала изписването и?.
«Кортланд Мейфеър идваше да я види всяка вечер - каза ми сестра Бриджит Мари в един по-късен поверителен разговор. - И направо побесня, когато разбра, че са отвели детето!»
Юридическите слухове задълбочават мистерията. Кортланд и Карлота имали яростен спор по телефона зад вратите на кабинетите си. Вбесен, Кортланд казал на секретарката си, че ако Карлота си мисли, че може да го прогони от къщата, в която е роден, явно не е с всичкия си!
Години по-късно Райън Мейфеър говори за това:
«Казват, че дядо ми просто не бил допускан вътре. Отивал на Първа улица, а Карлота излизала на вратата и го заплашвала: «Ако влезеш вътре, ще извикам полиция».»
На първи юли още един залп от клюки залива енорията. Бъдещият съпруг на Деидре, «преподавателят от колежа», който напуснал жена си, за да се ожени за нея, катастрофирал по пътя за Ню Орлиънс на шосето до реката. Кормилният вал се счупил и когато завил надясно с висока скорост, се ударил в един дъб и колата избухнала в пламъци. Деидре Мейфеър, неомъжена и едва на осемнайсет, щяла да роди бебето си. То щяло да бъде осиновено от роднини, госпожица Карлота уреждала всичко.
«Дядо ми беше бесен, когато разбра за осиновяването - казва Райън Мейфеър много години по-късно. - Искаше да говори с Деидре, да чуе от собствената и? уста, че тя иска да остави детето, но просто не можеше да влезе в онази къща. Накрая отиде при отец Лафърти, енорийския свещеник, но Карлота явно държеше и него. Свещеникът беше твърдо на нейна страна.»
Всичко това звучи крайно трагично. Сякаш Деидре почти е щяла да се отърве от проклятието на Първа улица, ако бащата на детето и? не бил умрял. С годините тази тъжна скандална история е повтаряна безброй пъти из цялата енория. През 1988 година Рита Мей Лониган я разказа и на мен. По всичко личи, че отец Лафърти е повярвал на историята за тексаския баща на бебето. Безброй свидетелства сочат, че и братовчедите Мейфеър са вярвали в нея. Беатрис Мейфеър и Пиърс Мейфеър - също. Дори Ронда Мейфеър и съпругът и? Елис Клемент в Дентън като че са я приемали за истина, или поне неясната версия, която им е била разказана накрая.
Но тази история не е вярна.
Почти от самото начало нашите детективи си блъскат главата над тази загадка. Колежански преподавател и Деидре Мейфеър? Кой е той? Постоянното наблюдение изключва възможността да е съпругът на Ронда Мейфеър - Елис Клемент. Той едва е познавал Деидре.
Всъщност в Дентън, Тексас, няма мъж, който да се е срещал с Деидре Мейфеър, нито пък да е забелязван в нейната компания. В този университет или което и да било друго училище в района няма преподавател, загинал при автомобилна катастрофа в Луизиана. Всъщност, доколкото знаем, през 1959 година на шосето над реката не е имало подобна автомобилна катастрофа със смъртен случай.
Дали зад тази измислица не лежи доста по-скандална и трагична история? Ние не бързахме със сглобяването на пъзела. Всъщност по времето, когато разбрахме за инцидента на шосето над реката, осиновяването на детето на Деидре вече беше уредено юридически. А когато научихме, че такъв инцидент изобщо не се е състоял, то вече беше приключило.
По-късните съдебни протоколи показват, че някъде през август Ели Мейфеър отива в Ню Орлиънс, за да подпише документите за осиновяване в кантората на Карлота Мейфеър. Явно никой друг от семейството не знае за пристигането и?.
Греъм Франклин, съпругът на Ели, казва след години на един от бизнес съдружниците си, че това осиновяване било голяма бъркотия.
«Жена ми спря да говори изобщо с дядо си. Той не искаше да осиновяваме Роуан. За щастие старото копеле умря, още преди детето да се роди.»