— Предполагам, че бихте могли да го наречете „Фонтан на вечната младост и живот“ — заяви Сейдж. Елена виждаше богато украсен фонтан, бликащ и пенещ се във всички цветове на дъгата. Наоколо хвърчаха малки пеперуди от всякакви цветове, кацаха върху листата на увивните цветове, гушещи се сред пищната зеленина.
Мередит, с хладния си разум и ясна логика, не беше тук, затова Елена заби нокти в дланите си и извика:
— Не! Следващата! — възможно най-бързо и настоятелно.
Сейдж отново говореше и тя се застави да го слуша.
— Цветето Кралска радхика, което според легендата преди много хилядолетия е откраднато от Небесния дворец, променя формата си.
На думи можеше да се стори нещо обикновено… но да го видиш наистина…
Елена гледаше удивено как приблизително десетина дебели преплетени стъбла, украсени с великолепни бели цветове на кала, се поклащат леко. В следващия миг вече съзерцаваше кичести теменужки с кадифени листа, върху чиито венчелистчета като бисери блестяха капки роса. Секунда по-късно стъблата бяха увенчани с бледоморави кученца — също с блестящи капки роса. Преди да си спомни, че не бива да се протяга и да ги докосва, кученцата се превърнаха в разкошни разцъфтели тъмночервени рози. Когато розите се преобразуваха в екзотично златно цвете, което Елена никога не бе виждала, тя трябваше да му обърне гръб.
Блъсна се в твърда, мускулеста гръд и се насили да мисли реалистично. Полунощ наближаваше — и то не във формата на роза. Фелс Чърч се нуждаеше от цялата помощ на света, а ето че тя стоеше тук и зяпаше възхитено цветя.
Сейдж я завъртя във въздуха.
— Какво изкушение, особено за почитател на la beaute18 като вас, belle madame19. Какво глупаво правило, което не ви позволява да откъснете дори една пъпка! Но има нещо много по-възвишено и чисто от красотата, Елена. Ти, ти си наречена на него. На старогръцки Елена означава „светлина“! Мракът идва бързо — Последната, Вечна полунощ! Красотата не може да я спре; тя е дреболия, дрънкулка, безполезна във времена на истинско бедствие. Но светлината, Елена, светлината ще победи мрака! Вярвам в това, както вярвам в смелостта ти, в честността ти и в твоето нежно, любящо сърце.
С тези думи той я целуна по челото и я пусна на земята.
Елена бе замаяна. От всичко на този свят, най-добре знаеше, че не би могла да победи мрака — сама.
— Ала ти не си сама — прошепна Стефан и тя осъзна, че той е до нея и тя навярно се бе разкрила докрай, разпръсквайки мислите си толкова ясно, сякаш ги изричаше на глас.
— Ние всички сме тук с теб — заяви Бони с гръмък глас, все едно излязъл от гърлото на някой два пъти по-едър от нея. — Ние не се боим от мрака.
Настъпи пауза, докато всички се опитваха да не гледат към Деймън.
— Незнайно как ме подмамиха в тази лудост — рече той накрая — и още се чудя как се случи. Но съм стигнал толкова далеч, така че сега няма да се откажа.
Сейдж се обърна към последната врата и тя се освети. Макар и не много. Приличаше на сенчестата страна на много голямо дърво. Но странното беше, че под него не растеше нищо. Нито папрат, нито храсти, нито стръкчета трева дори, нямаше ги даже обичайните увивни растения и плевели. По земята се виждаха няколко изсъхнали листа, но всичко останало беше само прах.
— Планета само с една видима форма на живот в нея — обясни Сейдж. — Великото дърво, което обгръща целия свят. Короната му покрива всичко, с изключение на природните сладководни езера, от които се нуждае, за да оцелее.
Елена се взираше право в сърцето на сумрачния свят.
— Стигнахме толкова далеч и може би заедно — може би ще успеем да намерим звездната сфера, която ще спаси нашия град.
— Тази врата ли избираш? — попита Сейдж.
Елена погледна към останалите от групата. Изглежда, всички очакваха потвърждението й.
— Да — и то веднага. Трябва да побързаме. — Понечи да остави чашата си и тя изчезна. Усмихна се и благодари на любезния им водач.
— Ако трябва да спазваме точно правилата, не би трябвало да ви оказвам каквато и да било помощ — рече Сейдж. — Но ако имате компас…
Елена имаше. Винаги висеше от раницата й, защото постоянно се опитваше да се ориентира по него.
Сейдж взе компаса в дланта си и леко прокара линия по него. Върна го на Елена и тя видя, че стрелката вече не сочи на север, а под лек ъгъл на североизток.