— Не! — извика баща й, докато майка й зашепна молитви.
— Тогава значи е пиел кръвта на Кристиан. — Сега Мередит бе коленичила на пода, опитвайки се да види лицето на майка си.
— Не! — извика баща й отново. Задави се.
— La sangre6! — простена майка й и закри очите си. — Кръвта!
— Querida7 — изхлипа баща й и отиде при жена си.
— Татко! — Мередит го последва и разтърси ръката му. — Ти изключи всички възможности! Не разбирам! Кой е пиел кръв?
— Ти! Ти! — почти изкрещя майка й. — От собствения си брат! О, какъв ужас!
— Габриела! — изпъшка баща й.
Майката на Мередит отново избухна в сълзи.
На Мередит й се зави свят.
— Аз не съм вампир! Аз преследвам вампирите и ги убивам!
— Той каза — прошепна баща й дрезгаво: — „Само се погрижете да изпива по една супена лъжица на ден, ако искате тя да живее. Това е. Опитайте с кървавица.“ Смееше се.
Мередит нямаше нужда да пита дали са се подчинили. Вкъщи се поднасяше кървавица поне веднъж седмично. Тя беше отраснала с това. Не го имаше за нищо особено.
— Защо? — сега тя прошепна дрезгаво. — Защо той не ме е убил?
— Не зная! Все още не знаем! Онзи мъж, целият оплескан с кръв — с твоята кръв, с кръвта на брат ти, не знаем! И тогава, в последната минута, той сграбчи и двама ви, но ти го ухапа по ръката — каза баща й.
— Той се засмя — засмя! — когато малките ти зъби се впиха в него, а малките ти ръчички го блъскаха, и каза: „Ще ви оставя момичето, за да се тревожите в какво би могло да се превърне. Момчето взимам със себе си.“ И тогава внезапно изглежда аз се освободих от магията, защото отново се протегнах към теб, готова да се боря с него за двама ви. Но не можах! След като те взех в прегръдките си, повече не можах да помръдна и сантиметър. А той си излезе, като продължаваше да се смее и отведе брат ти Кристиан със себе си.
Нищо чудно, че не искаха да празнуват годишнината от този ден, помисли си Мередит. Баба й бе умряла, дядо й бе полудял, брат й бе загубен завинаги, а самата тя — какво? Нищо чудно, че празнуваха рождения й ден седмица по-рано.
Мередит се опита да запази спокойствие. Около нея светът се разпадаше на парчета, ала тя трябваше да остане спокойна. Самообладанието я бе поддържало жива през целия й живот. Без дори да е нужно да брои, тя вдишваше дълбоко през носа си и издишваше през устата. Дълбоко, дълбоко, пречистващи вдишвания. Умиротворението бавно се разля по тялото й. Само една част от нея продължаваше да чува майка й.
— Онази вечер се прибрахме по-рано у дома, защото аз имах главоболие…
— Шт, querida… — започна баща й.
— Прибрахме се по-рано — продължи да нарежда майка й. — О, Благословена Дево, какво щяхме да заварим, ако бяхме закъснели? Щяхме да загубим и теб! Моето бебе! Моето бебе с окървавена уста!
— Но ние се върнахме достатъчно рано, за да я спасим — вметна дрезгаво бащата на Мередит, сякаш се опитваше да пробуди майка й от някаква магия.
— О, благодаря ти, Пресвета и Пречиста Дево… — Майка й не можеше да спре да плаче.
— Татко — заговори настоятелно Мередит. Сърцето я болеше заради майка й, но се нуждаеше от информация. — Виждал ли си го някога отново? Или да си чувал за него? За брат ми, Кристиан?
— Да — кимна баща й. — О, да, ние видяхме нещо.
— Нандо, не! — простена майка й.
— Рано или късно тя трябва да узнае истината — заяви баща й. Зарови из някакви папки на бюрото. — Виж! — обърна се към дъщеря си. — Погледни това.
Мередит се втренчи невярващо.
В Тъмното измерение Бони стисна очи. Над високия прозорец се изви силен вятър. Това бе единствената мисъл, която се стрелна през ума й, когато бе извън прозореца, а после отново се озова вътре. Страшилището се смееше, а ужасният глас на Шиничи казваше:
— Наистина ли си помисли, че ще те пуснем, без да те разпитаме както трябва?
Бони чу думите, които й се сториха безсмислени, но после ги разбра. Тези ужасни същества, които я държаха в плен, щяха да я наранят. Щяха да я измъчват. Да пречупят смелостта й.
Мислеше, че е изкрещяла нещо към него, макар че всъщност единственото реално усещане бе топлинната експлозия зад нея и тогава — невероятно, — загърнат в черна пелерина, целият в блестящи звезди, с които приличаше на нещо като принц, повел армията си в бой с врага, се появи Деймън.