Преводачът не е съкратил нищо. Материалът е адаптиран само където оригиналните писма и записки в дневници са били повредени или пък вече са били нечетливи. Или пък където думите и фразите на стария латински код са непознати за сегашните членове на ордена, или където архаизмите на английския затрудняват прочита. Правописът, разбира се, е осъвременен.
Читателят трябва да има предвид, че английският по онова време - края на седемнайсети век - е бил вече езикът, който ние познаваме. Фрази като «много добре» или пък «така ми се струва», вече били в обръщение. Те не са добавяни към текста.
Ако светът на Петир изглежда изненадващо «екзистенциален» за онова време, трябва само да препрочетете Шекспир, който пише почти седемдесет и пет години преди това, за да разберете колко атеистично, иронично и екзистенциално са били настроени мислителите тогава. Същото може да се каже и за отношението на Петир към сексуалността. Строгите ограничения през деветнайсети век понякога ни карат да забравяме колко либерални по въпросите на плътта са били седемнайсети и осемнайсети век.
Като стана дума за Шекспир - Петир е имал голяма слабост към него и е четял пиесите и сонетите му. Често нарича Шекспир «моя философ».
Колкото до пълната история на Петир ван Абел, която е не по-малко интригуваща, тя е разказана в раздела, посветен на него, който съдържа седемнайсет тома, включващи пълните преводи на всеки негов доклад по всичките разследвани от него случаи, и то в реда на написването им.
Освен това притежаваме два негови портрета, рисувани в Амстердам от Франц Хале, и то специално за Ромер Франц, нашия директор през онзи период. От единия виждаме, че Петир е бил висок, светлокос младеж - почти скандинавски тип - с овално лице, възголям нос, високо чело и любопитен поглед; на другия портрет, датиран двайсет години по-късно и рисуван от Томас де Кайзер, се вижда по-едро и пълно лице, и все пак определено тясно, със спретнато оформени мустачки, брада и дълга къдрава руса коса, подаваща се изпод широкопола черна шапка. И на двата портрета Петир изглежда спокоен и някак ведър, което е типично за мъжете от холандските портрети от онова време.
Петир е бил член на Таламаска още от дете и чак до смъртта си, която срещнал, докато изпълнявал дълга си, на четирийсет и три години - последният му подробен доклад до Таламаска хвърля светлина по въпроса.
Той бил даровит разказвач, добър слушател и природно надарен писател, както и страстен и импулсивен мъж. Обичал артистичните среди на Амстердам и прекарвал много от свободното си време в компанията на художници. Никога обаче не изоставил своите разследвания и коментарите му са винаги многословни, детайлни и на места излишно емоционални.
Някои читатели могат да намерят това за дразнещо. Други могат да го сметнат за безценно, защото той ни предава не само колоритно описание на видяното от него, но и ни позволява да зърнем особеностите на собствения му характер.
Самият той до известна степен можел да чете мисли (признава, че не е особено добър в употребата на силата си, защото я ненавиждал и се отнасял с недоверие към нея) и освен това имал способността да премества дребни обекти с мисълта си, да спира часовници и прочее трикове.
Като сираче, бродещо по улиците на Амстердам, Петир влязъл в контакт с Таламаска още на осем години. Историята разказва, че като дочул, че метрополията подслонява «различни» души като него, той все се навъртал около нея и накрая една зимна нощ заспал на прага и?, където сигурно щял да измръзне, ако Ромер Франц не го открил и прибрал. По-късно се оказало, че момчето е образовано и може да пише както на латински, така и на холандски, а и френски разбирало доста добре.
Всичките му спомени от ранните години с родителите му били спорадични и ненадеждни, макар че той предприел разследване на собственото си минало и открил не само самоличността на баща си - Ян ван Абел, известния хирург от Лайден, но и многотомните му писания, съдържащи най-прочутите анатомични и медицински илюстрации за онова време.
Петир често казвал, че за него орденът е и майка, и баща. Нямало по-отдаден член на Таламаска от него.
Аарън Лайтнър
Таламаска, Лондон
Вещиците Мейфеър
Част 1 (препис първи)
От докладите на Петирван Абел до Таламаска, 1689
Септември, 1689, Монклеве, Франция
«Скъпи Стефан,
Най-сетне пристигнах в Монклеве, в самото подножие на планините Кевен - а именно в предпланините - и мрачното малко укрепено градче с неговите керемидени покриви и нерадостни бастиони е наистина в трепетно очакване на изгарянето на някаква опасна вещица, както ми бяха казали.