Тук е ранна есен и въздухът от долината е свеж, вероятно дори докоснат от жегата на Средиземноморието. От портите се разкрива най-прекрасната гледка към лозята, от които се прави местното вино - Бланкет дьо Лимо.
Още първата вечер тук се гостих с него в изобилие и мога да ви уверя, че е точно толкова добро, колкото тези бедни граждани твърдят.
Но вие знаете, Стефан, че не обичам този регион, защото в планините още отеква ехото от писъците на убитите катари, заровени със стотици из околността още преди векове. Колко време трябва да мине преди кръвта на толкова много хора да попие достатъчно дълбоко в земята, че да бъде забравена?
Таламаска винаги ще помни. Ние, които живеем в свят на книги и трошливи пергаменти, на потрепващи свещи и присвити в полумрака очи, винаги ще помним историята.
Тя е за нас. Много преди да чуя името Таламаска, баща ми говореше за тези избити еретици и за лъжите, които се разпространяват за тях. Защото той също бе чел много по въпроса.
Но какво общо има това с трагедията на графиня Дьо Монклеве, която ще умре утре на клада, издигната до вратите на катедралата «Свети Михаил»? Този стар, укрепен град е целият от камък, но не и сърцата на жителите му, макар че никой не може да предотврати екзекуцията на тази дама, което възнамерявам да обясня по-долу.
Сърцето ме боли, Стефан. Повече от безпомощен съм, защото съм обсаден от откровения и спомени. И трябва да разкажа най-невероятната история.
Но ще се опитам да карам подред, доколкото мога, като се старая да се придържам, както винаги - макар че винаги се провалям - към онези аспекти на това тъжно приключение, които си струват да бъдат отбелязани.
Позволи ми да кажа първо, че не мога да предотвратя тази екзекуция. Не само защото въпросната дама е смятана за непокаяла се могъща вещица, но и защото е обвинена, че е отровила съпруга си, а свидетелствата срещу нея са крайно страховити, както ще обясня по-долу.
Майката на съпруга и? е обвинила снаха си в общение със Сатаната и в убийство; двамата малки синове на нещастната графиня са подкрепили показанията на баба си, а единствената дъщеря на обвинената във вещерство, Шарлот, изключителна двайсетгодишна красавица, вече е заминала за Западните Индий с младия си съпруг от Мартиника и невръстния си син, за да не бъде самата тя обвинена във вещерство.
Но в този случай не всичко е каквото изглежда и аз ще изложа подробно какво открих. Само моля за търпение, тъй като ще започна от самото начало и после ще се потопя в неясното минало. В този случай има много интересни за Таламаска събития, но на малко от тях би могло да се повлияе. И сега аз пиша тези редове с прискърбие, защото познавам тази дама и дойдох тук с подозрението, че я познавам, и се надявах и молих да греша.
Когато за последно ти писах, тъкмо напусках германските провинции, изморен до смърт от ужасните гонения на вещици там и от невъзможността да се намеся във всичко това. Станах свидетел на две масови изгаряния в Трир, на най-презрените мъчения, извършени от протестантски свещеници, които са още по-ожесточени от католиците и в пълно съгласие с тях, че Сатаната е сложил ръка на земята и жъне победи сред наглед най-невинните граждани - в някои случаи просто глупци, но най-често почтени домакини, хлебари, бояджии, просяци и прочее от този род.
Колко невероятно е, че тези религиозни хора вярват, че дяволът може да е толкова глупав, че да се опитва да поквари само бедните и безвластните - защо не краля на Франция например? - и че народът по принцип е толкова слаб.
Но ние сме обсъждали това много пъти.
Бях привлечен тук, а не от дома си в Амстердам, за който копнея с цялата си душа, защото за обстоятелствата около този случай се говори нашир и надлъж и най-странното в него е, че е обвинена самата графиня, а не някаква селска акушерка, някоя пелтечеща слабоумница, готова да назове коя да е бедна душа за свой съучастник и прочее.
Но аз открих и в този случай много от елементите, наблюдавани навсякъде, където е замесен популярният инквизитор, отец Ловие, който от цяло десетилетие се хвали, че е изгорил стотици вещици и ще открие такива и тук, ако ги има. Присъства и много популярната книга за вещерството и демонология на същия този човек, която циркулира из цяла Франция и е четена с крайно настървение от полуграмотни хора, които се взират в обстойните описания на демони, като че са част от библейския ръкопис, когато всъщност са просто глупави мръсотии.
И, да, трябва задължително да спомена гравюрите в този прекрасен текст, които минават от ръка на ръка с такава почит и са една от главните причини за целия шум, тъй като са сръчно измайсторени картинки на дяволи, танцуващи на лунна светлина, на старици, угощаващи се с пеленачета или пък летящи на метли.