- Изчезнала е.
- Но Кретиен се заклел, че е виждал това отвратително нещо и че то било от Сатаната и дори свидетелствал, че майка му е говорила за нея, като че била някакъв идол.
И така, те продължиха в същия дух, като вдигаха ужасна гюрултия - нямало никакво съмнение, че красивата Дебора е убила и съпруга си в Амстердам още преди графът да я срещне, защото така правели вещиците, нали, а можел ли някой да отрече, че тя е вещица, особено като се знаела историята на майка и??
- А историята на майка и? доказана ли е? - настоях аз.
- От Парижкия парламент изпратиха писма. Графинята се обърна с молба към тях, както и към Шотландския съвет, и те изпратиха уверения, че наистина една шотландска вещица е изгорена в Донелайт преди двайсет години, а дъщеря и? Дебора оцеляла и била отведена от Божи човек.
Как замря сърцето ми при тези думи, защото знаех, че няма никаква надежда. Защото какво по-страшно доказателство срещу нея от това, че навремето майка и? също е била изгорена? Дори не си направих труда да питам дали Парижкият парламент е отхвърлил молбата и?.
- Да, а с официалното писмо от Париж пристигна и една илюстрирана брошура, която все още се разпространява из Шотландия. В нея се разказва за злата вещица от Донелайт, която била акушерка и лечителка с голяма слава, докато не се разбрало за сатанинските и? дела.
Стефан, ако сега не се сещаш за дъщерята на шотландската вещица, значи изобщо не си спомняш онази история. Но аз вече не хранех никакво съмнение.
- Моята Дебора - прошепнах в сърцето си. Нямаше шанс да бъркам.
Като обявих, че съм виждал много екзекуции и се надявам да видя още толкоз, аз помолих да ми кажат името на шотландската вещица, защото вероятно ще проуча и нейния случай.
- Мейфеър - казаха те. - Сузан от Мейфеър13, която се наричала просто Сузан Мейфеър.
Дебора. Не можеше да е друга, освен детето, което бях спасил в Шотландия преди много години.
- О, но, отче, в онази книга за шотландската вещица има много ужасни истини, които дори не смея да изрека.
- Такива книги не са Светото писание - отвърнах аз предизвикателно. Но те се заеха да ме осветляват за ефекта, който имало делото срещу Сузан Мейфеър, изпратено от Парижкия парламент и понастоящем в ръцете на инквизитора.
- А в покоите на графинята открита ли е отрова? - попитах аз, като се опитвах да изкопча поне частица от истината.
Не, отвърнаха те, но свидетелствата срещу нея били толкова солидни, че това нямало значение, тъй като свекърва и? я била чула да говори на невидими същества. Синът и? Кретиен, а също Филип, и дори Шарлот видели това, макар че Шарлот предпочела да замине, вместо да свидетелства срещу майка си. Други хора също били свидетели на силите на графинята, която можела да движи предмети, без да ги докосва, и да предсказва бъдещето, и прочее невъзможни неща.
- А тя не признала нищо, така ли?
- Самият дявол я потопил в транс по време на мъченията - каза синът на ханджията. - Защото как би могло човешко същество да изпадне в унес, докато го горят с нажежено желязо.
При тези думи усетих как ми призлява, прималява и за малко да припадна. И все пак продължих да ги разпитвам.
- И тя не посочи никакви съучастници? Вещиците обикновено бързат да издадат съучастниците си.
- Но тя е най-могъщата вещица, живяла по тия места, отче - каза търговецът на вино. - За какво са и? помощници? Когато чу имената на излекуваните от нея, инквизиторът я оприличи на най-великите магьосници от митологията и със самата Вещица от Аендор14.
- Само Соломон е трябвало да се яви, за да съвпадне всичко напълно - подметнах аз.
Но те не ме чуха.
- Ако има друга вещица, това е Шарлот - каза старият винар. - Никога не сте виждали нещо подобно на нейните негри, те влизат с нея дори в църквата на неделната служба, издокарани с перуки и копринени дрехи! И трите мулатки, които се грижат за детето и?. А мъжът и?, висок и блед като върба, страда от някаква сериозна болест, която го е поразила още в детството. Дори майката на Шарлот не успя да я изцери. И само да видите как Шарлот нарежда на негрите да носят своя господар из града, нагоре-надолу по стълбищата, да му наливат вино и да го поднасят до устните му, а после да бършат брадичката му със салфетка. Седяха точно на тази маса. Той беше блед като изографисаните в църквата светци сред всички онези лъскави черни лица. Най-високият и най-черният, Реджиналд му викат, чете гръмогласно на господаря си от някаква книга. И Шарлот живее сред такива хора още от осемнайсетгодишна, защото се ожени за въпросния Антоан Фонтене от Мартиника на тази крехка възраст.
- Със сигурност Шарлот е откраднала куклата от шкафа - каза синът на ханджията, - за да не може свещеникът да я докопа. Кой друг в това ужасно семейство би посмял да я докосне?