Вече сме посветили много проучвания на историята на Дебора Мейфеър, към които спадат и твоите доклади, както и малкото наблюдения, които Ромер Франц е успял да запише. (Бележка на преводача: до днес те не са открити.) Всички сме съгласни с теб, че тази жена и онова, което прави с демона си, е от огромен интерес за Таламаска. Моля те, разбери, че наистина искаме да научим каквото можем за Шарлот Фонтене и нейния живот в Сан Доминго.
Много вероятно е след време да изпратим наш посланик в Западните Индий, за да говори с тази жена и да разбере какво знае тя. Но това не може да бъде сторено сега.
Мъдростта диктува, след като се завърнеш у дома, да и? пишеш и да и? разкажеш обстоятелствата около смъртта на майка и?, като, разбира се, премълчиш своето престъпление, защото няма причина да изтъкваш вината си, пък и да и? предадеш онова, което си чул от майка и?. Най-разумно ще е да започнете кореспонденция; така вероятно ще успееш да и? окажеш някакво влияние, без да се излагаш на риск.
Това е всичко, което можеш да направиш по отношение на Шарлот Фонтене. Още веднъж ти нареждам да се върнеш веднага. Моля те, ела при нас по суша или по море възможно най-скоро.
Бъди сигурен в нашата обич и грижа към теб, както и в нашата тревога. Ние сме на мнение, че ако не се подчиниш, в Западните Индий те чака само нещастие, ако не и нещо по-лошо. Съдим за това по твоите собствени думи и признания, както и от нашите предчувствия по този въпрос. Положихме ръце върху твоите писма и занапред видяхме само мрак и нещастия.
Александър, който, както знаеш, има най-силната дарба да вижда бъдещето чрез допир, е повече от сигурен, че ако идеш в Порт-о-Пренс, никога вече няма да те видим. Заради това той е на легло, не става, отказва да се храни и изрича единствено някакви странни неща.
Искам да ти кажа и че Александър слезе в салона, в подножието на стълбището, и положи ръце върху портрета на Дебора. След миг се отдръпна, почти пред припадък, отказа да каже каквото и да било и слугите едва го отведоха до стаята му.
«Но защо не казваш нищо?» - настоях аз. А той ми отговори, че от видяното е разбрал, че няма никакъв смисъл да говори. Аз се вбесих и настоях да ми разкаже, а той отвърна: «Видях само смърт и разрушение. Няма никакви образи, нито числа, нито думи. Какво искаш да ти кажа?».
После рече, че ако съм искал да узная повече, да погледна отново портрета, да погледна мрака, който винаги обгръща персонажите на Рембранд. Да видя как светлината докосва лицето на Дебора само отчасти, защото такава била светлината, която Александър видял в историята на тази жена: частична, слаба светлина, завинаги погълната от мрака. Рембранд ван Рейн уловил само миг от това, нищо повече.
«Но това може да се каже за всеки живот и за всяка история» - настоях аз.
«Не, това е пророческо видение - отвърна той. - И ако Петир отиде в Западните Индий, той ще потъне в мрака, от който Дебора Мейфеър е успяла да излезе само за малко.»
Е, съди за този разговор както желаеш! Но не мога да не ти предам следващите думи на Александър - че ти ще идеш в Западните Индий, че ще пренебрегнеш нашите заповеди и заплахата за изгонване от ордена и че тогава мракът ще се спусне над теб.
Можеш да опровергаеш това предсказание и ако го направиш, ще сториш чудо за здравето на Александър, защото той си отива. Ела си у дома, Петир!!!
Със сигурност ти, като разумен човек, си наясно, че в Западните Индий не е нужно да попаднеш на вещици или демони, за да бъде животът ти в опасност. Трески, зарази, разбунтували се роби и всякакви зверове от джунглите те чакат там, както и всички опасности на пътуването по море.
Но нека оставим настрана обичайните рискове при такова пътуване, както и силите, които притежаваме, и погледнем документите, които сам ни изпрати.
Това е наистина преинтересна история. Отдавна знаем, че «вещерството» е огромна измислица, дело на съдии, свещеници, философи и прочее «учени мъже». Знаем и че с помощта на печатната преса те разпространяват тези фантасмагории из цяла Европа, чак до шотландските планини и вероятно дори в Новия свят.
Отдавна знаем и че селяните в по-западналите райони смятат лечителките и акушерките за вещици, а откъслечните стари вярвания и суеверия сега са преплетени във фантазиите за козекраки дяволи, светотатства и абсурдни сборища.
Но какъв по-ясен пример за това как фантазиите на тези хора са превърнали във вещица простодушната Сузан Мейфеър, която под водачеството на демонологиите, е сторила онова, което милиони други не могат - да призове истински дух, и то такъв с неимоверна сила, дявол, наследен от нейната умна и озлобена дъщеря Дебора. Тя е продължила да практикува черната магия, за да усъвършенства влиянието си над това същество, и сега го предава, заедно със суеверните си съмнения, на своята дъщеря в Новия свят.