На всички ни се иска да сме били с теб в Монклеве, да видим с очите си огромната сила на този дух и поражението върху враговете на тази дама. Със сигурност ако някой от нас бе до теб, щеше да те възпре от престъпление и да остави многоуважавания отец Ловие да срещне съдбата си и без твоя помощ.
Искам да кажа още и че всички ние разбираме желанието ти да последваш този демон и неговата вещица до Сан Доминго. Какво не бих дал да поговоря с тази Шарлот, да я питам какво е научила от майка си и какво възнамерява да прави.
Но, Петир, ти сам описа силата на този демон. Съвсем точно предаде странните думи на графиня Дебора Мейфеър дьо Монклеве. Трябва да знаеш, че това създание ще се опита да ти попречи да застанеш между него и Шарлот и че е в състояние да причини смъртта ти, както в случая с покойния граф Дьо Монклеве.
Абсолютно си прав в заключението си, че това същество е много по-умно от повечето демони, дори ако съдим само от това, което е казало на вещицата, а не по делата му.
За нас тази история е ужасно трагична. Но ти трябва да си дойдеш у дома, да пишеш на дъщерята на Дебора в безопасността на Амстердам и да оставиш холандските кораби да отнесат писмата ти отвъд морето.
Сигурно ще ти е интересно да узнаеш, докато се приготвяш за пътуването към дома, че съвсем наскоро чухме, че вестта за смъртта на отец Ловие е стигнала до френския двор.
Няма да те изненада новината за бурята, връхлетяла Монклеве в деня на екзекуцията на Дебора дьо Монклеве. Но това, че била пратена от Господ, за да покаже недоволството му от все по-ширещото се вещерство из Франция, както и гневът му към непокаялата се грешница, която не признала злодеянията си дори при мъченията, със сигурност ще е ново за теб.
Вярвам, че особено трогателно ще ти се стори съобщението, че отец Ловие е умрял, докато се е опитвал да предпази гражданите от летящите отломки. Казват, че мъртвите са около петнайсетина и че смелите жители на Монклеве все пак изгорили вещицата в близост до храма, по Божия повеля, и поуката от всичко това била, че Нашият Господ Исус Христос иска да види още разобличени и изгорени вещици. Амин.
Чудя се колко скоро ще видим тази история на брошурка с подобаващите илюстрации и порой от лъжи? Без съмнение печатарските преси, които винаги подхранват пламъците в кладите на вещиците, вече работят здравата.
А къде ли може да е онзи съдия на вещици, който е прекарал една топла нощ до огъня с акушерката от Донелайт и и? е показал мрачните рисунки в своята демонология? Дали вече е мъртъв и гори в ада? Никога няма да узнаем.
Петир, не губи време да ни пишеш. Просто си ела. Знай, че те обичаме и че не те осъждаме за стореното, нито за онова, което тепърва може да направиш. Казахме каквото смятахме за нужно!
Твой верен на Таламаска: Стефан Франк Амстердам.»
«Скъпи Стефан,
Пиша ти набързо, защото вече съм на борда на френския кораб «Сент Елен», пътуващ за Новия свят, и едно момче чака да вземе писмото, за да го пусне веднага.
Още преди писмото ти да пристигне, аз си набавих от нашите агенти всичко необходимо за това пътуване и си купих необходимите дрехи и лекарства.
Отивам при Шарлот и не мога да сторя нищо друго. Зная, че това няма да те изненада. Моля те, кажи на Александър, че съм сигурен, че и той би постъпил така на мое място.
Но, Стефан, ти ме съдиш строго, като казваш, че съм бил в плен на злото на този демон. Наистина, наруших правилата на ордена ни, но само заради Дебора Мейфеър, както тази от миналото, така и тази от настоящето. Демонът никога не е бил част от моята любов към нея и когато блъснах инквизитора, аз самият исках да го направя.
Блъснах го заради Дебора и заради всички бедни невежи жени, които съм виждал да пищят в пламъците, заради жените на масата за мъчения или в студените затворнически килии, заради разбитите семейства и заради опустошените села, станали жертви на тези ужасни лъжи.
Но губя време с тази самозащита. Много благородно от твоя страна, че не ме осъждаш, защото това все пак си е убийство.
Нека също ти разкажа съвсем набързо, че мълвата за бурята в Монклеве достигна тук преди известно време, и то доста изопачена. Някои я приписват на силата на вещицата, други на чисто природни причини, а смъртта на Ловие е обявена за инцидент в суматохата, но се води безкраен и отегчителен спор какво всъщност се е случило.
Сега мога да кажа, че най-много ме безпокои последното, което научих за Шарлот Фонтене. Тук я помнят много добре, тъй като е отпътувала точно от Марсилия. От най-различни хора чух, че е много богата, много красива и много светла - с бяла кожа, ленени коси и омагьосващи сини очи. Нейният съпруг наистина страда от някаква болест още от дете, която причинява все по-голяма слабост в крайниците му. Приличал на призрак. Шарлот го довела в Монклеве заедно с многобройна свита от негри, за да помоли майка си да го излекува и освен това да установи дали детето и? не е наследило тази болест. Дебора казала, че синът и? е здрав. Майка и дъщеря приготвили мехлем за болните крайници на съпруга и той наистина му донесъл голямо облекчение, но не могъл да го възстанови напълно. Най-вероятно много скоро щял да изпадне в безпомощно състояние като баща си, който също бил засегнат от тази болест. Въпреки че умът му бил бистър и той можел да ръководи плантацията си, се говорело, че лежи неподвижен в разкошно легло, а негрите го хранели и миели като дете. Имало надежда болестта да се развие по-бавно при младия Антоан, който бил ценен в двореца, когато Шарлот за пръв път го срещнала и приела предложението му за женитба, въпреки че по онова време била много млада.