В цяла Европа не съм виждал по-прекрасно сребро; канделабрите бяха тежки и богато украсени. На всяко място имаше обточена с дантела салфетка, а столовете бяха тапицирани с много фино кадифе, обкичено с пискюли. На една панта над масата висеше огромен дървен вентилатор, който се задвижваше с въже, прокарано през куки по тавана и надолу по стената. Краят му беше в ръцете на едно малко африканче, застанало в дъното на стаята.
Благодарение на вентилатора и отворените към верандата врати стаята беше хладна и изпълнена със сладък аромат. Беше изключително приятно, въпреки че пламъчетата на свещите с мъка се бореха за живота си.
Веднага щом заех мястото си вляво от челото на масата, в стаята влязоха много слуги с изящни европейски дрехи от коприна и дантела и започнаха да отрупват масата с блюда. В същото време се появи и младият съпруг, за когото бях чувал толкова много.
Беше изправен и провлачваше крака по пода, но цялата му тежест всъщност се поддържаше от един огромен мускулест чернокож, който бе увил ръка около кръста му. Ръцете на Антоан изглеждаха също тъй немощни, колкото и краката му, китките му бяха подвити, а пръстите висяха безжизнено. И все пак беше красив.
Преди болестта му да напредне, сигурно е бил забележителна фигура във Версай, където и бе спечелил съпругата си. В тези добре скроени царствени дрехи и с отрупаните с пръстени ръце, с великолепната парижка перука на главата, той наистина изглеждаше доста добре. Очите му бяха сиви, с пронизващ поглед, устата му - много широка и тясна, а брадичката издаваше сила на духа.
Настани се на стола си и започна с мъка да се намества по-удобно. Когато не успя, огромният слуга го премести, нагласи стола му, а после застана зад гърба на господаря си.
Шарлот също бе седнала на мястото си, но не в края на масата, а вдясно от съпруга си, точно срещу мен, така че да може да го храни. Дойдоха и още двама мъже - братята на Антоан, Пиер и Андре. Бяха замаяни от пиене и бълваха безброй пиянски шегички. Появиха се и четири дами с прекрасни рокли. Две от тях бяха по-млади, а другите две вече старици - вероятно братовчедки, които живееха в тази къща. Старите мълчаха през повечето време, само понякога изгракваха по някой глупав въпрос, защото не дочуваха. Другите две също не бяха в първа младост, но проявяваха остроумие и добро възпитание.
Точно преди да ни бъде сервирано, се появи и един лекар. Тъкмо се връщал от съседната плантация. Беше доста стар и явно доста привързан към алкохола, облечен в черно като мен. Веднага го поканиха да се присъедини към компанията и той седна на масата и започна да пие вино на големи глътки.
Зад всеки от нас имаше по един роб, който се пресягаше, сервираше от блюдата и пълнеше чашите дори след отливането само на една глътка.
Младият съпруг се впусна в много приятен разговор с мен и веднага ми стана ясно, че умът му изобщо не е засегнат от болестта, както и че още има апетит към добрата храна, поднасяна му от Шарлот и Реджиналд. Шарлот го хранеше с лъжицата, а Реджиналд чупеше хляба му. Наистина този мъж имаше желание за живот - личеше си по всичко.
Той отбеляза, че виното е чудесно, и докато разговаряше с цялата компания, изяде две чинии супа.
Храната бе великолепно подправена и просто прекрасна, супата беше от задушени морски дарове с доста пипер, а месата бяха гарнирани с пържени сладки картофи и пържени банани, както и с много ориз, фасул и други вкуснотии.
През цялото време всички разговаряха много оживено, с изключение на двете старици, които обаче също изглеждаха развеселени и доволни.
Шарлот говореше за времето, за делата в плантацията и как нейният съпруг трябва да излезе с нея утре да огледат посевите, както и че младата робиня, която купили миналата зима, вече се справяла много добре с шиенето и прочее. Разговорът се водеше на френски и младият съпруг се включваше в него с въодушевление, като от време на време ми задаваше по някой любезен въпрос за това как е минало пътуването ми и дали ми харесва Порт-о-Пренс. Пита ме и колко време ще остана с тях и прочее любезни забележки относно гостоприемството в тази земя. Отвори дума и за това колко добре се развива плантацията Мей Феър, както и че възнамерявали да купят съседната веднага щом собственикът и?, някакъв пияница картоиграч, се реши да продава.
Пияните братя бяха единствените склонни към спорове и на няколко пъти пускаха саркастични забележки. Според най-младия, Пиер, който не бе надарен с хубавата външност на болния си брат, те имали достатъчно земя и не се нуждаели от съседната плантация. Отбеляза и че Шарлот знае повече за работата в плантацията, отколкото се полага на една жена.