Накрая животът ми се превърна в постоянно пиянство, в любене и разговори; и между това дългите периоди на съзерцание на променящото се море.
По някое време, нямам представа точно кога - вероятно след пет дни, може и повече - тя ми донесе писалка и хартия и ме помоли да напиша за нея всичко, което знам за родословието си, за роднините на баща ми, за това как той е станал лекар като баща си, как и двамата са учили в Падуа и какво са изследвали и написали. Както и заглавията на книгите на баща ми.
Сторих това с удоволствие, въпреки че бях толкова пиян, че ми отне часове. След това легнах и се опитвах да си спомня предишния си живот, а тя отнесе писанията ми.
Междувременно бяха ушили красиви дрехи за мен, а тя караше прислужничките си да ме обличат всеки ден, въпреки че аз лежах напълно безразличен към подобни неща. Със същото безразличие позволявах да ми режат ноктите и да ми подрязват косата.
Не виждах нищо подозрително в това, смятах, че е просто педантично усърдие, към което почнах да привиквам. Но по-късно тя ми разкри, че от ризата ми е направена парцалена кукла, към която са пришити моите нокти, а на главата и? е залепена моя коса.
Направо се вцепених, както и очакваше, без съмнение. Гледах я безмълвен как порязва пръста ми с ножа си и изцежда капки от кръвта ми върху куклата. Не, покапа я цялата с кръвта ми, докато не се превърна в червено нещо с руса коса.
- За бога, защо правиш това отвратително нещо? - попитах я.
- Знаеш защо - отвърна тя.
- О, значи смъртта ми е сигурна.
- Петир - каза тя почти умолително, а от очите и? рукнаха сълзи. - Могат да минат години, преди да умреш, но тази кукла ми дава сила.
Не казах нищо. Когато тя си отиде, аз взех рома, който винаги бе до мен и който, естествено, беше много по-силен от виното, и се напих така, че си докарах ужасни кошмари.
Но късно през нощта този малък инцидент с куклата ме хвърли в дълбок ужас. Отидох отново до масата, взех писалката и написах за нея всичко, което знаех за демоните. Този път, без да си правя илюзията, че я предупреждавам - по-скоро я напътствах.
Усещах, че трябва да знае това.
Древните са вярвали в духове като нас, но са смятали, че те остаряват и умират. Плутарх разказва как Великия Пан накрая умрял и всички демони по света ридаели за него, защото осъзнали, че един ден и те ще умрат.
Когато били побеждавани, древните вярвали, че падналите им богове се превръщат в демони, които кръжат около руините на градовете и храмовете им. И че трябва да помни, че Сузан е призовала демона Лашър при древните камъни в Шотландия, а никой не знае кой ги е издигнал там.
Ранните християни вярвали, че езическите богове са демони, затова могат да бъдат призовавани чрез заклинания и проклятия.
Накрая обобщих, че всички тези поверия придават на духовете някаква плътност, защото ние знаем, че те са силни заради вярата ни в тях. И така, естествено, те могат да се превърнат в богове за онези, които ги призоват, а когато поклонниците им са победени и разпръснати, демоните могат отново да изчезнат в хаоса или се превръщат в по-слаби същества, които отвръщат на случайни магически призовавания.
Писах и? още и за силата на демоните. Че те могат да създават илюзии за нас; че могат да се вселяват в телата ни; че могат да местят предмети; дори че могат да изглеждат като нас, макар че никой не знае как се материализират.
Колкото до Лашър, вярвах, че тялото му е от материя, събрана с помощта на силата му, но че той не може да поддържа тази форма много време.
Продължих да описвам как демонът ми се е явил - странните думи, които ми е казал, колко объркан съм бил, как тя трябва да се пази от това нещо, защото то може да е призрак на някой отдавна мъртъв човек - свързан с този свят, търсещ отмъщение, защото всички древни са вярвали, че духовете на хората, умрели млади или от насилствена смърт, могат да се превърнат в отмъстителни демони, докато духовете на добрите напускат този свят.
Каквото и друго да съм написал - а беше много - вече не го помня, защото бях много пиян и няма да се учудя, ако на следващия ден съм предал в нежните и? ръце само някакви жалки драсканици. Но все пак се опитах да и? обясня много неща въпреки протестите и?, че вече ги е чувала.
Колкото до думите на Лашър онази сутрин, странното му предсказание, тя само се усмихваше и казваше, че речта му е съставена от фрагменти и в повечето от това, което казва, няма голям смисъл.
- Това само отчасти е така - предупредих я аз. - Той не е привикнал с езика, но не е така и с мисленето. Това е твоята грешка.
С отминаването на дните се отдавах все повече на рома и съня. Отварях очи само за да видя дали е дошла.