Като кукла на конци аз посегнах към писалката си, натопих я в мастилото и започнах да ти пиша това. Сега нещото вече го няма.
Но знаеш ли какво стори то, Стефан? Обърна съзнанието ми навътре. Накара ме да ти кажа една тайна. Разбира се, моят обичен Ромер никога не си е позволявал подобни неща с мен! Но навремето ми се искаше да го направи! И този дявол измъкна това откровение от мен - когато бях момче и лежах в леглото си, аз мечтаех Ромер да дойде, да дръпне завивките и да легне при мен. Мечтаех за подобни неща!
Ако миналата година ме бе попитал дали някога съм си помислял подобно нещо, щях да ти кажа, че не е вярно. Но то е вярно и демонът ми го припомни. Дали не трябва да му благодаря?
Може би той е в състояние да върне майка ми и двамата с нея да седнем отново до огъня и да попеем.
Ще тръгвам. Слънцето вече изгря. Изчадието не е наблизо. Ще оставя това писмо на нашия агент, преди да се отправя към Мей Феър. Това е, ако не ме спрат местните власти и не ме хвърлят в затвора. Наистина изглеждам като вагабонтин и умопобъркан. Шарлот ще ми помогне. Шарлот ще обуздае този демон.
Какво друго да ти кажа?
Петир.»
Бележка за архива:
Това е последното писмо от Петир ван Абел.
За смъртта на Петир ван Абел
Обобщение на двайсет и трите писма и множество доклади към досиетата.
(Виж описа)
«Две седмици след като последното писмо на Петир било получено в метрополията, до ордена достигнала вест от Ян ван Клаусен, холандски търговец в Порт-о-Пренс, че той е мъртъв. Това писмо е датирано само двайсет и четири часа след последното писмо на Петир. Тялото му било открито двайсет часа след като е наел кон от заемните конюшни и е отпътувал от Порт-о-Пренс.
Местните власти предполагали, че Петир е бил нападнат по пътя, вероятно е налетял на банда избягали роби рано сутринта. Сигурно ги е сварил да оскверняват гробището, в което са били създали значителен хаос само ден или два преди това. Първоначалното оскверняване е причинило голямо вълнение сред местните роби, които, за ужас на своите господари, отказали да участват във възстановяването му. Затова то е било още в състояние на значителен безпорядък и пусто, когато Петир е бил нападнат.
Очевидно той е бил пребит и отнесен в голяма тухлена крипта, чийто вход е бил запречен от паднало дърво и срутване на отломки. Когато са го открили, пръстите на дясната му ръка са били заровени в отломките, сякаш се е опитвал да си прокопае път навън. Два пръста на лявата му ръка са били отрязани и не са намерени.
Осквернителите на гробището и убиецът така и не били открити. А фактът, че парите на Петир, златният му часовник и документите му не били откраднати, прави смъртта му още по-мистериозна.
Възстановяването на гробището всъщност довело до бързото откриване на останките на Петир. Въпреки множеството наранявания по главата, той бил разпознат съвсем лесно от Ван Клаусен, както и от Шарлот Фонтене, която пристигнала в Порт-о-Пренс, щом чула за смъртта му и била толкова силно разстроена, че се поболяла от скръб.
Ван Клаусен върнал останките му на метрополията и по повелята на ордена се заел с по-нататъшни разследвания на смъртта му.
Архивите съдържат писма не само от и до Ван Клаусен, но и от и до неколцина свещеници от колонията, както и до други хора.
Не било открито нищо от съществена важност, освен че Петир бил смятан за луд през последния си ден в Порт-о-Пренс и не спирал да настоява писмата му да бъдат изпратени в Амстердам, както и за това, че метрополията трябва да бъде уведомена в случай, че той се спомине.
Има няколко споменавания, че той е бил в компанията на странен тъмнокос млад мъж, с когото е разговарял доста дълго.
Не е ясно как трябва да бъдат интерпретирани подобни свидетелства. Но в следващите части от тези досиета има анализ на Лашър и неговите сили. За сега ще кажем само, че и други хора са виждали Лашър с Петир и са уверени, че Лашър е човешко същество.
Чрез Ян ван Клаусен Стефан Франк изпратил на Шарлот Фонтене писмо, което не можело да бъде разбрано от никой друг и в което обяснил онова, което Петир му е писал в последните си часове и я умолявал да вземе предвид предупрежденията му.
Никакъв отговор не бил получен.
Оскверняването на гробището, както и убийството на Петир, довело до неговото изоставяне. Там вече не били извършвани погребения и някои от телата били преместени другаде. Дори сто години по-късно за мястото се говорело като за «обитавано от духове».
Преди последните писма на Петир да достигнат Амстердам, Александър обявил на останалите членове на метрополията, че Петир е мъртъв и помолил портретът на Дебора Мейфеър да бъде свален от стената.