Стефан Франк изпълнил молбата му и сега портретът се съхранява в подземията.
Александър положил длани върху парчето хартия, на което Лашър бил написал думите «Петир ще умре», и казал само, че думите са истина, но че призракът е «лъжец».
Не успял да долови нищо повече, но предупредил Стефан Франк да изпълни желанието на Петир да не изпраща никого в Порт-о-Пренс, за да говори с Шарлот, защото там го чакала сигурна смърт.
Стефан Франк често се опитвал да осъществи контакт с духа на Петир ван Абел. Той докладвал с облекчение отново и отново чрез бележките си за досието, че опитите му са се оказали провал и затова бил убеден, че духът на Петир вече е «преминал в по-висше селение».
Истории за духове, отнасящи се до онази част от пътя, където Петир е умрял, са записвани в архивите чак до 1959 година. Обаче в никоя от тях не се споменава позната отпреди фигура.
С това завършва изследването на вещиците Мейфеър, проведено от Петир ван Абел, който, според неговите собствени доклади, е и един от техните предци.
Историята продължава…
Моля, преминете към Част 5.»
Седемнадесет
Досие на вещиците Мейфеър
Част 5
Семейство Мейфеър от 1689 до 1900 г.
Преразказано от Аарън Лайтнър
«След смъртта на Петир, Стефан Франк решава да не предприема никакъв пряк контакт с вещиците Мейфеър. Това му решение е поддържано и от наследниците му - Мартин Гелър и Ричард Крамър.
Макар че мнозина членове са молили ордена да им бъде разрешен подобен контакт, решението на управителното тяло винаги е било категорично против това. Тази забрана остава в сила чак до двайсети век.
И все пак орденът продължава разследването си на вещиците Мейфеър отдалече. Често е търсена информация от хора в колонията, които не са и подозирали каква е причината на разследването, нито какво е значението на сведенията, които предоставят.
Методи на разследване
През всички тези години Таламаска развива мрежа от «наблюдатели» из целия свят, които изпращат в метрополията изрезки от вестници и информация за слухове. В Сан Доминго е имало няколко души, предоставяли подобни сведения, включително и холандски търговци, които са смятали, че това е чисто търговска операция, както и неколцина други от колонията, на които е било казано, че хора в Европа биха платили скъпо за всяка информация за семейство Мейфеър. По онова време не е имало професионални детективи, както в двайсети век. И все пак е било събрано изумително количество информация.
Бележките в архивите са кратки и често написани набързо. Понякога те представляват не повече от малки интродукции към приложения материал.
Информацията за завещанието на Мейфеър е събирана тайно и вероятно незаконно от хора в банките, които са били подкупвани за целта. Таламаска винаги използва подобни методи за събиране на данни, а в онези години е действала дори още по-безскрупулно. Обичайното извинение за това и тогава и сега е, че сведенията, събрани по този начин, са достъпни за малцина. Никога не са разгласявани лични преписки, нито пък информацията е била използвана за някакви криминални деяния.
Картини на къщата в плантацията и портрети на членове от семейството са били набавяни по най-различни начини. Един портрет на Жан Луис Мейфеър е придобита от недоволен художник, след като дамата е отказала поръчката. По подобен начин е придобита една дагеротипия на Катерин и нейния съпруг Дарси Монахан, тъй като семейството е купило само пет от десетте снимки, направени при сеанса.
От време на време са постъпвали сведения, че семейство Мейфеър знае за нашето съществуване, както и за наблюденията ни. Поне един от хората ни - французин, който за известно време е бил надзирател в плантацията на Мейфеър в Сан Доминго - умира при доста странни и жестоки обстоятелства. Това води до още по-голяма секретност и предпазливост, затова през последвалите години постъпилата информация намалява.
Голяма част от оригиналните материали са в лошо състояние, обаче са направени много копия и фотографии на тези доклади, така че работата по случая продължава с усърдие.
За разказа, който четете
Историята, която следва, е резюме, основано върху всички събрани материали и бележки, включително и няколко по-ранни откъслечни разкази на френски, латински и на латинския код на Таламаска. Пълен опис на тези материали е приложен към кутиите с документи в Архива в Лондон.
Започнах да работя по тази история през 1945 година, когато станах член на Таламаска и преди да се включа директно в разследването на вещиците Мейфеър. Завърших първата пълна версия на тези материали през 1956 година и оттогава я допълвам непрекъснато. Пълното преразглеждане направих през 1979 година, когато цялата история, включително и докладите на Петир ван Абел, беше въведена в компютърната система на Таламаска. Оттогава попълването на материали по случая стана изключително лесно.