Мари Клодет постановява така нареченото «Завещание на Мейфеър» през 1789 г., точно преди революцията, която принудила семейството да напусне Сан Доминго. По това време родителите и? били вече мъртви. По-късно, след като се преселила в Луизиана, тя доразвила клаузите в завещанието. Изтеглила голяма част от парите си от холандските банки и ги прехвърлила в Рим, Лондон и Ню Йорк.
Завещанието
Завещанието е извънредно сложна, квазизаконна серия от споразумения, прокарана главно чрез банките, които съхранявали парите. С него се установявало богатство, което не подлежало на законите за унаследяване на която и да било страна. В същността си то представлявало следното - огромното състояние на Мейфеър, в пари и имущество, се предавало в ръцете на една жена от всяко поколение, която приживе определяла своя наследница. Ако наследницата починела, преди да получи наследството, парите отивали при най-голямата от дъщерите и?. Само ако нямало жива наследница, наследството можело да бъде предадено на мъж. Обаче главната наследница имала правото да остави богатството си на мъж, ако такова било желанието и?.
Доколкото е известно на Таламаска, наследниците на завещанието никога не са умирали, преди да влязат в правата си, така че богатството никога не е оставало в ръцете на мъжки наследник. Роуан Мейфеър, най-младата от вещиците Мейфеър, е избрана още при рождението си от майка си Деидре, която пък е избрана при рождението си от Анта, а тя от Стела, и така нататък.
И все пак в историята на семейството е имало моменти, когато този избор е бил променян. Например Мари Клодет е избрала първата си дъщеря - Клер Мари, но по-късно е променила решението си и е избрала Маргьорит, третото си дете. Няма сведение Клер Мари да е знаела, че е избрана, но Маргьорит е знаела, че е наследница много преди смъртта на Мари Клодет.
Завещанието осигурява също и огромни обезщетения за братята и сестрите на наследницата във всяко поколение, като жените обикновено получавали два пъти повече от мъжете. Обаче никой член на семейството нямало да получи нищо, ако не приеме публично и завинаги името Мейфеър. Там, където законите не позволявали наследниците да използват името легално, те все пак оставали верни на традицията си и властите не ги закачали.
По този начин името Мейфеър се запазило и до днес. В много случаи членове на семейството оставяли това изискване към наследниците си заедно със състоянието си, макар че юридически не е било необходимо, в случай че те не са били преки наследници по смисъла на Завещанието.
Оригиналното завещание съдържало и комплекс от клаузи, с които се давала възможност за подпомагане на нуждаещи се членове на семейство Мейфеър, стига те да са запазили това име и да произхождат от хора, запазили фамилията. Наследникът можел също да остави до десет процента от завещанието на други Мейфеър, които не били негови деца, но отново при условието въпросният член на семейството да носи тази фамилия. В противен случай клаузите по завещанието се смятали за невалидни.
През двайсети век множество «братовчеди» са получавали пари от завещанието, предимно чрез Мери Бет Мейфеър и нейната дъщеря Стела, някои дори чрез Деидре, чиито пари били управлявани от Кортланд Мейфеър. Много от тези хора сега са богати, тъй като парите им били давани предимно във връзка с инвестиции или бизнес начинания, одобрени от главната наследница или неин пълномощник.
Таламаска знае за около петстотин и петдесет наследници, всички с фамилията Мейфеър. Едва ли и половината от тези хора познават основното семейство в Ню Орлиънс и знаят за завещанието, въпреки че са отдалечени с няколко поколения от правото да наследят богатството.
Стела е събрала около четиристотин Мейфеър и свързани с тях семейства през 1927 година в къщата на Първа улица. Има голям брой свидетелства, че тя се е интересувала предимно от онези членове на рода, които обладават свръхестествени способности. Но нейната история ще бъде разказана по-късно.
Потомци
Таламаска е разследвала множество потомци и е открила, че сред тях често се срещат хора с умерено силни психични заложби. При някои обаче те са много по-развити. В рода често се говори за предците, вещиците от Сан Доминго, и за това, че са били «любовници на Дявола» и са му продали душите си, за да ги направи богати.
Тези истории сега се разказват лековато, често с ирония или с почуда и любопитство, и повечето от потомците, с които Таламаска е осъществила ограничен контакт, не знаят всъщност нищо конкретно за своята история. Те не знаят дори имената на «вещиците». Не знаят нищо за Сузан или Дебора, макар че обичат да се шегуват с изявления от рода на «нашите предци са били изгаряни на клади в Европа» и «ние имаме дълга история във вещерството». Имат и доста смътни представи за завещанието - знаят, че един-единствен човек е главният наследник и името му, но нищо повече.