Потомците в региона на Ню Орлиънс обаче, знаят доста за преките наследници на рода. Те присъстват на раждания и погребения, събирали са се по всякакви поводи по времето на Мери Бет и Стела, както ще видим по-нататък. Таламаска разполага с множество техни снимки, както персонални, така и от семейни срещи.
Сред тях изобщо не са необичайни истории за явявания на призраци, гадаене на бъдещето, «телефонни разговори от отвъдното», както и умерена телекинеза. Потомци на рода, които нямат почти нищо общо със семейството от Ню Орлиънс, са споменавани поне в десетина различни истории за призраци. Трима далечни родственици са показали изключителни способности, но няма доказателства, че са ги разбрали или използвали за някаква цел. Доколкото знаем, те нямат никаква връзка с вещиците, със завещанието, със смарагдовата огърлица или с Лашър.
Говори се, че всички Мейфеър «чувстват», когато наследницата на завещанието умре.
Потомците на рода се страхуват от Карлота Мейфеър, опекун на Деидре Мейфеър, настоящата наследница, и говорят, че тя е «вещица», но не в смисъла на настоящото разследване, а просто като нарицателно за неприятна жена.
Резюме на материалите, свързани с годините в Сан Доминго
Ако се върнем към осемнайсети век, можем да кажем, че семейството неизменно се е характеризирало със сила, успех и богатство, с дълголетие и здрави роднински връзки. Вещиците от този период трябва също да бъдат окачествени като особено успешни. Без съмнение може да се предположи, че през този период те са контролирали напълно Лашър за своя собствена изгода. Но все пак трябва да отбележим, че не знаем дали това е истина. Просто нямаме никакво доказателство за противното. Няма свидетели, които да са виждали Лашър. Няма свидетелства за някаква трагедия в семейството.
Нещастните случаи, сполетяващи враговете на Мейфеър, неизменното натрупване на бижута и злато, безбройните истории на робите за всемогъществото на техните господарки са всъщност единствените доказателства за някаква свръхестествена намеса, но все пак те не могат да се смятат за неоспорими.
По-близките наблюдения, осъществени от опитни агенти, може би щяха да разкажат съвсем различна история.
Семейство Мейфеър, Луизиана
Деветнадесети век
Няколко дни преди Хаитянската революция (единственият успешен робски бунт в историята) Мари Клодет била предупредена от робите си, че и тя, и семейството и? могат да бъдат избити. Тогава заедно с децата си, брат си Лестан, жена му и децата му, както и чичо и? Морис и двамата му сина, заедно с техните съпруги и деца, тя избягала с огромно количество лични вещи, натоварени на цял керван от карети, и напуснала Мей Феър от най-близкото пристанище. Около петдесетина от личните роби на Мари Клодет, половината от които със смесена кръв, даже неколцина без съмнение потомци на мъжете Мейфеър, тръгнали със семействата си към Луизиана. Можем да предполагаме, че с тях са отпътували и множество книги и записки, тъй като впоследствие били четени от други хора, както тук ще стане ясно.
Още щом пристигнали в Луизиана, Таламаска вече била в състояние да събира информация за тях там. Няколко от контактите ни в Луизиана вече били установени във връзка с две драматични явявания на призраци в града; и поне двама от нашите членове били посетили Ню Орлиънс - един, за да разследва явяването на призраците, а друг - на път към други места в Юга.
Друга причина за увеличаването на сведенията бил фактът, че семейство Мейфеър като че започнало да става все по-открито за наблюдение. Откъснати от позициите си в онова почти феодално общество и извън изолацията на Сан Доминго, те влезли в контакт с безброй много хора, включително търговци, свещеници, брокери, колониални чиновници и прочее. Богатството им, както и внезапната им поява на сцената, привлекли доста интерес.
За тях се разказвали всякакви истории още от момента, в който стъпили на тази земя. А по-късно потокът от информация ставал все по-пълноводен.
Промените през деветнайсети век също допринесли неизбежно за все по-нарастващата осведоменост. Развитието на пресата и периодичните издания, все по-засилващата се тенденция да се водят обширни отчети, както и изобретяването на фотографията са улеснили значително събирането на по-детайлни данни за историята на семейство Мейфеър.