Но историите за окултната сила на Мери Бет и за дяволски дела, свързани със семейството, са относително малко. Дори когато става дума за потайността на рода и нежеланието на повечето Мейфеър да сплетничат по какъвто и да било начин за основното семейство, просто няма достатъчно доказателства, че Мери Бет се е отнасяла към родствениците си като вещица, а не само като магнат. Когато наистина е използвала силите си, винаги го е правила с нежелание. И ние имаме множество индикации, че повечето Мейфеър всъщност не са вярвали в «суеверните глупости», които се говорели за Мери Бет от слугите, съседите и рядко от други членове на семейството. Те смятали историята за портмонето със златните монети за смехотворна. Обвинявали слугите в суеверие заради тези приказки, които смятали за остатък от романтичните плантаторски времена и постоянно се оплаквали от слуховете, които се носели из квартала и енорията.
Няма как да предадем изчерпателно всичките истории, които слугите са разказвали за силите на Мери Бет.
Като се вземе всичко това предвид, може да се каже, че проучването на семейството показва, че Мери Бет е била обичана и уважавана от своите родственици и че не е доминирала над техния живот или избор, въпреки че понякога оказвала натиск върху някои от тях, за да проявят повече лоялност към семейството. И макар че е допускала сериозни грешки, тя е подбирала отлични кандидати за бизнес начинанията си сред своите родственици и те са и? вярвали и са и? се възхищавали, както и са обичали да правят бизнес с нея. Пазела е сделките си в чужбина в тайна от бизнес партньорите си, както вероятно е пазела в тайна и окултните си сили. Обичала е да е сред семейството си по съвсем обикновен и човешки начин.
Трябва да споменем и че малките деца в семейството също са обичали Мери Бет. Тя е фотографирана десетки пъти със Стела, Лайънъл, Бел и милата Мили, както и с Нанси и още много деца от рода. В продължение на години всяка неделя южната морава на къщата на Първа улица е била огласявана от гласовете на децата, които играели на топка и гоненица, докато възрастните си говорели в къщата след вечеря.
Третата голяма страст или по-точно увлечение в живота на Мери Бет, доколкото ние можем да определим, е нейната жажда за удоволствия. Както вече видяхме, тя и Жулиен са обичали да танцуват, да организират празненства, да ходят на театър и прочее. Освен това са имали и много любовници.
Въпреки че семейството пази пълно мълчание по този въпрос, мълвата, която се е носела сред слугите, често е достигала до нас от втора и трета ръка, чрез приятели на техните семейства. Тя представлява най-големият източник на информация по въпроса. Съседите също говорели за «хубавите момчета», които винаги се мотаели наоколо, уж заети с някаква работа, от която не разбирали почти нищо.
Историята на Ричард Леуелин за колата «Штуц Беъркет», подарена на младия ирландски кочияш, е потвърдена чрез проверка в съответния регистър. Банковите извлечения показват, че са теглени доста големи суми за подаръци, което пък доказва, че тези хубави момчета са били любовници на Мери Бет. Няма никакво друго обяснение защо тя ще тегли пет хиляди долара за коледен подарък на млад кочияш, който всъщност изобщо не се е занимавал с конете, или пък на дърводелец, който никога не е забивал и гвоздей без чужда помощ.
Интересно е също и че когато погледнем цялата информация за Мери Бет, забелязваме, че разполагаме с най-много истории именно за чувствените и? желания. Иначе казано, разказите за нейните любовници, за нейното пиене, за любовта и? към храната и към танците са далече по-многобройни (седемнайсет към едно) от историите за окултните и? сили или за финансовия и? талант.
Но когато погледнем множеството описания на тези и? склонности, на любовниците и?, виждаме, че те са характерни по-скоро за мъжете от този период, отколкото за една дама. Защото тя е посягала към удоволствията по съвсем мъжки маниер, без да я е грижа за морала или порядъчността. Всъщност в това и? поведение е нямало нищо необичайно, ако се погледне в тази светлина. Но, разбира се, хората тогава не са можели да го приемат така и са намирали жаждата и? за удоволствия за някак мистериозна и дори зловеща. Тя задълбочила усещането за загадъчност с очевидно нехайното си отношение към онова, което вършела, с отказа си да обърне внимание на реакциите на околните. Неведнъж някой близък родственик я умолявал да се «държи прилично» (или поне слугите твърдят така), но в отговор Мери Бет винаги само свивала рамене.