Колкото до склонността и? да се облича с мъжки дрехи, тя е правела това толкова дълго и така умело, че почти всички свикнали със странния и? навик. В последните години на живота си често излизала облечена в костюм от туид и с бастун в ръка. Разхождала се из Гардън Дистрикт с часове. Вече дори не си правела труд да пристяга косата си или да я скрие под шапката. Увивала я на прост кок и хората приемали този и? вид за нещо съвсем обичайно. За слугите и съседите тя винаги била «госпожица Мери Бет», докато се разхождала с широката си крачка, наклонила леко глава и помахвайки отпуснато на онези, които срещала.
По въпроса за любовниците и? - Таламаска не успява да открие почти нищо за тях. Знаем най-много за един млад братовчед Алин Мейфеър, и все пак дори за него не е сигурно, че е бил неин любовник. Той работел като секретар или шофьор, или и двете, от 1911 до 1913 година при нея, и често ходел за дълго в Европа. По онова време е около двайсетинагодишен и голям красавец. Говорел много добре френски, но не с Мери Бет, която предпочитала английския. През 1914 година между тях възникнал спор, но като че никой така и не разбрал защо. Тогава той заминал за Англия и се записал в армията по време на Първата световна война, а по-късно бил убит на бойното поле. Тялото му така и не било открито. Мери Бет уредила разкошно поклонение в негова памет в къщата на Първа улица.
Кели Мейфеър, друг братовчед, също работел за Мери Бет през 1913 и останал там до 1918 година. Той бил поразително красив, червенокос, със зелени очи (майка му била ирландка). Грижел се за конете на Мери Бет и за разлика от другите момчета, които тя наемала в конюшнята, наистина разбирал от тази работа. Предположението, че и? е бил любовник, се основава изцяло на факта, че винаги танцували заедно на семейни събирания и по-късно имали много шумни кавги, дочути от слугини, перачки и дори от коминочистачи.
Мери Бет прехвърлила огромна сума пари на Кели, за да може той да опита късмета си като писател. Той заминал за Гринидж Вилидж в Ню Йорк и поработил известно време в «Ню Йорк Таймс». И като че ли съвсем случайно умрял от измръзване в неотопляваната си квартира, докато бил мъртвопиян. Това била първата му зима в Ню Йорк и той може би не е осъзнавал опасностите. Но какъвто и да е случаят, Мери Бет била покрусена от смъртта му и поискала тялото му да бъде пренесено у дома и достойно погребано, въпреки че родителите на Кели били толкова отвратени от случилото се, че дори не присъствали на погребението. Тя накарала да напишат само три думи на надгробния камък: «Не се страхувай». Това може би е препратка към Шекспировото: «Не се страхувай от жегата на слънцето, нито от яростта на зимата». Но не знаем дали е така. Тя отказала да обясни това дори на погребалния агент и на майстора, който дялал камъка.
Нямаме сведения за другите «хубави момчета», за които толкова се е говорело. Разполагаме само с няколко описания, които показват, че наистина са били много красиви и някак «грубовати». Прислужничките и готвачите били много подозрителни към тях и ги избягвали. Повечето истории за тези млади мъже всъщност не поясняват дали наистина са били любовници на Мери Бет. Обобщени, те представляват горе-долу следното: «Едно от тези момчета, нали знаете, едно от хубавите момчета, които винаги се въртяха около нея, не ме питайте защо, та то седеше на кухненските стълби и не вършеше нищо, само си дялкаше. Когато го молехме да донесе коша с прането долу, изобщо не се помръдваше, но после го правеше, защото тя идваше в кухнята и то не смееше и гък да каже срещу нея. А тя му се усмихваше и казваше: «О, здравей, Бънджи».
Кой знае, може би Мери Бет просто е обичала да гледа тези момчета.
Сигурно е обаче, че е обичала Даниъл Макинтайър още от деня, в който го е срещнала, и винаги се е грижела за него, въпреки че той влязъл в историята на семейството по-скоро като любовник на Жулиен.
Въпреки разказа на Ричард Леуелин, знаем, че Жулиен е срещнал Даниъл Макинтайър някъде през 1896 и е започнал да работи с него по важни бизнес дела. Даниъл Макинтайър бил обещаващ адвокат във фирма на Камп стрийт, основана от чичо му десетина години по-рано.
След като завършил право в Харвард, Гарланд Мейфеър също постъпил в тази фирма, а по-късно към него се присъединил и Кортланд. И двамата работили с Даниъл Макинтайър, докато той не бил назначен за съдия.
Фотографии на Даниъл от този период го показват като светъл, строен и червеникаворус. Може да се каже, че е почти красив - донякъде прилича на по-късния любовник на Жулиен, Ричард Леуелин, и на тъмнокожия Виктор, който умира, след като попада под колелата на една карета. Лицевата структура и на тримата мъже е изключително красива и някак драматична. Но Даниъл е имал още едно предимство - изключителни искрящи зелени очи.