В светлината на написаното дотук може би ще е изненадващо да научите, че монахините и децата в «Светото сърце» наистина харесвали Стела. Много нейни съученички си я спомнят с охота и удоволствие.
Когато не правела «номера», тя била «очарователна», «сладка», «невероятно обичливо малко момиченце».
Но никой не можел да издържи дълго около нея.
След това Стела постъпила в академията на урсулинките, където се задържала само до първото си причастие и била изключена веднага след това пак по същия неофициален начин и по почти същите причини. Този път обаче тя била съсипана от факта, че трябва да се върне у дома, защото смятала, че училището е много забавно. Не обичала да си стои вкъщи по цял ден с майка си и чичо си Жулиен, които вечно повтаряли, че са заети. Искала да играе с другите деца. Гувернантката и? я дразнела и тя искала да се махне оттам.
Постъпвала в четири различни частни училища, където обаче не изкарвала повече от три-четири месеца. Накрая била записана в енорийското училище към «Свети Алфонс», където единствена тя сред децата на бедните ирландци била карана всяка сутрин с лимузина.
Сестра Бриджит Мари - монахиня с ирландско потекло, която живеела в «Болница на милосърдието» в Ню Орлиънс чак докато навършила деветдесет години - си спомня много ясно Стела, макар и петдесет години по-късно. И през 1969 г. тя разказала на един наш разследващ, че Стела Мейфеър несъмнено е била вещица.
Стела отново била обвинена в четене на мисли, в това, че се смеела, когато някой изричал лъжа, или задето карала разни неща да падат само със силата на ума си и говорела с невидимия си приятел, «познат», както се изразила сестра Бриджит Мари, който изпълнявал заповедите и? - намирал изгубени вещи и карал предметите да летят из въздуха.
Но тези прояви на силата при Стела не били постоянни. Тя често се опитвала да се държи подобаващо за доста време, харесвала книгите, историята, английския и много обичала да играе с другите момичета в двора на училището до Сейнт Андрю стрийт. Освен това харесвала много и самите монахини.
Те също били очаровани от Стела. Позволявали и? да влиза в манастирската градина и да бере цветя заедно с тях, или пък я водели в салона след училище и я учели да бродира, в което тя проявила голяма сръчност.
- Знаете ли как го постигаше? Ще ви кажа. Всяка сестра в този манастир смяташе Стела за своя специална малка приятелка. Тя те караше да повярваш в това. Разказваше някакви малки свои тайни, сякаш ги казва за първи път само на теб. И знаеше всичко за всички, наистина. Знаеше неща, които никога не бихте споделили, а тя започваше да говори за тайните, за страховете ви, за нещата, които винаги сте искали да изречете. И вие веднага се чувствате по-добре. Но след часове, дори след дни, се замисляте за това, как сте седели в градината и сте си шепнели с нея, и разбирате, че тя е вещица. Тя беше дяволско дете. И нямаше да свърши добре.
Но не беше зла. Това трябва да и? призная. Не беше зла. Защото ако беше, щеше да е същинско чудовище. Само Господ знае какво можеше да сътвори. Пък и не мисля, че наистина искаше да прави тези бели. Тя изпитваше някакво тайно удоволствие от силите си, ако ме разбирате. Обичаше да показва какво може. Обичаше да гледа как се изумяват хората, когато им разказва какво са сънували предната нощ.
О, и колко се захласваше по разни неща. Можеше по цял ден да рисува, със седмици, докато не захвърли моливите и реши никога повече да не го прави. После хареса бродирането, реши да се научи, правеше най-красивите неща, и много се ядосваше и за най-малката грешка. Но след това захвърли и иглите и приключи с бродирането завинаги. Никога не съм виждала толкова непостоянно дете. Сякаш търсеше нещо, нещо, на което да се отдаде, но така и не го откри. Или поне докато беше малка.
Ще ви кажа и още нещо, което обичаше да прави - и то никога не и? омръзна. Обичаше да разказва истории на другите момичета. Те се събираха около нея в голямото междучасие и попиваха всяка дума от устата и?, докато не удареше звънецът. Разказваше им истории за призраци в старите плантаторски къщи, пълни с ужасни тайни, за хора, намерили страшна смърт, и за магията на островите отпреди много години. Знаеше истории за пирати, о, те бяха най-лошите. Бяха направо ужасяващи. И звучаха съвсем правдоподобно от нейната уста, въпреки че сигурно си ги беше измислила. Та какво можеше да знае тя за мислите и чувствата на някакви нещастни души на пленен галеон в часовете преди пиратите да ги накарат да тръгнат по дъската22?