Тя приличаше почти на дете - слаба, с малки гърди, и все пак изключително женствена. Устните и? бяха силно начервени, а огромните и? черни очи буквално искряха като скъпоценни камъни, докато оглеждаше тълпата от обожатели, без да изпуска и такт от музиката. Малките и? крака, обути в крехки обувки на високи токове, удряха безмилостно полирания под. Тя отмяташе глава назад и се смееше от удоволствие, докато се въртеше, като кършеше тънките си бедра, а ръцете и? се размятаха настрани.
«Ето, това е Стела!» - изрева някой, а друг извика: «Дааааа, Стела», и всичко това в ритъм, ако можете да си представите. Стела някак успяваше да отговори мило на своите обожатели, докато се отдаваше напълно и изящно на танца.
Не си спомням да съм виждал друг да се наслаждава на музиката и хорското внимание с такава невинна отдаденост. В поведението и? нямаше нищо цинично или суетно. Напротив, тя сякаш се бе издигнала над всякакви егоистични глупости и сега принадлежеше както на онези, които я обожаваха, така и на самата себе си.
Колкото до партньора и?, в началото изобщо не го забелязах, въпреки че при други обстоятелство щеше веднага да ми направи впечатление, защото беше много млад и доста приличаше на нея. Имаше същата бледа кожа, черни очи и черна коса. Но беше още дете - лицето му все още пазеше детската порцеланова чистота и въпреки високия си ръст, беше доста слаб.
Той танцуваше със същата безгрижна жизненост като Стела. И когато танцът свърши, тя разпери ръце и полетя назад с перфектно завъртане, право в готовите да я посрещнат ръце. Той я прегърна с безсрамна интимност, ръцете му се плъзнаха по почти момчешкия и? торс, а после я целуна нежно по устата. Но всичко това бе сторено без никаква театралност. Наистина, не мисля, че той виждаше някой друг в тази стая, освен нея.
Тълпата се затвори около тях. Някой наливаше шампанско в устата на Стела и тя се увеси на момчето, а музиката отново започна. Започнаха да танцуват и други двойки - също толкова модерни и безцеремонни.
Реших, че сега не е моментът да отивам при Стела. Беше още едва осем и десет и исках да поразгледам наоколо. Пък и засега бях напълно обезоръжен от нейното поведение. Една голяма празнота бе попълнена. Вече бях сигурен, че не може тя да е наранила Стюарт. И докато слушах как смехът и? звъни над новата яростна атака на оркестъра, аз тръгнах към вратите на салона.
Нека ви кажа, че тази къща има изключително дълъг коридор и също толкова дълги и прави стълби. Бих казал, че са около трийсет на брой. (Всъщност бяха двайсет и седем.) Вторият етаж изглеждаше напълно тъмен, а стълбището беше пусто. Десетина души минаха покрай стълбите към ярко осветената стая в края на коридора на първия етаж.
Реших да се кача горе и да огледам къщата, но щом сложих ръка на парапета, видях, че на върха на стълбището има някой. Изведнъж осъзнах, че това е Стюарт. Изненадата ми беше толкова голяма, че едва не му извиках на глас. После разбрах, че нещо изобщо не е наред.
Той изглеждаше абсолютно реален, разбирате ли. Начинът, по който светлината го озаряваше отдолу, изглеждаше абсолютно реалистичен. Но изражението му веднага ме накара да заподозра, че това, което виждам, не може да е истинско. Защото въпреки че гледаше към мен и явно ме позна, на лицето му не се четеше никаква емоция, освен огромна тъга и ужас.
Той като че изчака, за да се увери, че съм го видял, и после ми кимна много изморено и страховито. Продължих да се взирам в него, блъскан от незнайно колко народ. Шумът беше просто оглушителен. Стюарт отново поклати глава по своя страховит начин, после вдигна дясната си ръка и ми направи съвсем ясен жест да се махам.
Не смеех да помръдна. Останах абсолютно неподвижен, както винаги в такива моменти. Съпротивлявах се на неизбежното вълнение, концентрирах се върху шума, върху натиска на тълпата, дори върху пронизителния вой на оркестъра. И много внимателно запаметявах всичко. Дрехите му бяха мръсни и раздърпани, а дясната страна на лицето му беше ожулена и някак бледа.
Накрая аз сложих крак на стъпалото и тръгнах нагоре. Чак тогава призракът като че се събуди от унеса си. Отново поклати глава и ми направи жест да се махам.