Председателят на американската петролна компания „Оксидентъл Петролеум“ Арманд Хамър беше виден филантроп и колекционер на произведения на изкуството. Роден в Ню Йорк в семейството на активни комунисти, той беше посетил за пръв път СССР през 1921 г., след като прекъсна следването си като студент по медицина под предлог, че трябва да се погрижи за интересите на фармацевтичната компания на баща си в СССР. В Москва Хамър се срещна с Ленин, който му даде търговски отстъпки и чрез тях той натрупа състояние и установи директни връзки със съветските лидери, които просъществуваха почти 70 години.cliii44 Макар че в края на краищата Хамър беше разобличен като един от най-големите шарлатани в историята, съзнателен инструмент на съветските тайни служби, измамник и предател, на 87-годишна възраст той все още поддържаше репутацията си като обикалящ целия свят хуманитарист, когото Уолтър Кронкайтcliv описа като „уникален мост между комунизма и капитализма“.45
Гейл се беше запознал с Хамър по време на посещението си в СССР през 1978 г., за да участва в една медицинска конференция в Московския държавен университет, а по-късно го опозна по-отблизо по линия на неговата инициатива за откриване на лечение на рака. Гейл не можеше да си представи по-добър канал за предложението за помощ на пострадалите в Чернобил.
Той намери Хамър в един хотел във Вашингтон и му разясни възможностите на трансплантациите на костен мозък за спасяването на жертвите на радиационно облъчване. По-късно същия ден Хамър написа писмо до Михаил Горбачов с молба от името на Гейл и го изпрати с телекс до Кремъл. В четвъртък следобед д-р Гейл вървеше с широка крачка на международното летище на Лос Анджелес на път за Москва с билети в ръка и в компанията на фоторепортери.46
На площадките на стълбищата на Болница №6 се бяха събрали операторите от централата, за да си поговорят, да пушат и да обсъдят загадката, занимаваща всички: причината за аварията, която ги беше довела дотук.47 Офицери от КГБ и следователи от съветската прокуратура ходеха от стая в стая и провеждаха разпити, а пожарникарите и инженерите изказваха най-произволни предположения, но никой не знаеше как е могла да стане експлозията.
Тези, които бяха специализирали ядрено инженерство и реакторна физика, като заместник главния инженер Дятлов, Александър Акимов, Леонид Топтунов и Саша Ювченко, все още недоумяваха.48
– Отворени сме за всякакви предположения, момчета – каза Дятлов на младите техници, които в оная нощ бяха изпълнявали неговите нареждания. – Не се страхувайте да споделите и най-невероятните си идеи.
Дори когато състоянието им започна да се влошава, те никога не говореха за виновници. До леглото на своя син и двамата родители на Леонид Топтунов, който беше натиснал аварийния бутон АЗ-5, предизвикал експлозията, не смееха да повдигнат въпроса за аварията.49 Накрая обаче Вера се престраши и го попита директно:
– Льонечка, какво се случи? Как можа да се случи?
– Мамо, направих всичко, което трябваше – каза той. – Направих всичко според правилата.
После лекарят я прекъсна и ѝ даде знак да престане да притеснява сина си. Повече не обсъждаха тази тема.
На сутринта в четвъртък, 1 май, Людмила Игнатенко беше извикана в кабинета на д-р Ангелина Гускова на шестия етаж и тя ѝ обясни, че ще се наложи на съпруга ѝ да се направи трансплантация на костен мозък.50
Василий Игнатенко, сержант в Припятската противопожарна служба и най-добрият спортист в командата, се беше борил с пожарите на покрива на Блок 3 заедно с лейтенант Правик. Сега трябваше да се намери донор за присаждане на костен мозък сред преките членове на семейството му. Гускова поясни, че най-близките му роднини са вече на път за Москва заради това.
Бяха изминали шест дни от аварията и за най-тежко облъчените пациенти първоначалният латентен период на ОРС вече свършваше. Василий беше на системи и непрекъснато му правеха инжекции. Същата нощ той изненада Людмила с букет цветя, за който беше помолил една сестра да го донесе тайно в болницата, а сега двамата наблюдаваха първомайските фойерверки от стаята на осмия етаж на болницата. Василий още можеше да стои прав и беше прегърнал Валентина, докато гледаха през прозореца. Но състоянието му се беше влошило толкова много, че вече не можеше да пие бульона, който му беше донесла. Лекарите бяха препоръчали сурови яйца, но той и тях веднага повръщаше.