Намирането на донори на костен мозък за най-тежко облъчените пациенти също беше проблем: белите им кръвни телца спадаха толкова бързо, че беше трудно да намерят достатъчно, за да завършат изследването за тъканна съвместимост.51 За роднините, чиито тестове показаха, че са добри донори, процесът на присаждане сам по себе си беше голямо изпитание.52 Първата, която се подложи на процедурата, беше Вера Топтунова, тогава на 50 години. След като ѝ поставиха пълна упойка, лекарите направиха два разреза на задните ѝ части и с големи, 6-инчови игли пробиха бедрените ѝ кости и извлякоха мозъка лъжичка по лъжичка. Бяха необходими около 90 минути, за да се направят 200 пробива, от които напълниха една стъкленица с розовочервена течност. Техниците я прецедиха, за да отстранят парченцата мазнина и кости, обработиха я в центрофуга, поставиха я в торбичка и я изляха в една вена на ръката на сина ѝ. После трябваше да изчакат, докато клетките на костния мозък достигнат до кухините на костите му и започнат да произвеждат здрави кръвни телца.
Когато Василий Игнатенко чу, че по-малката му сестра Наталия е най-добрият кандидат за донор, той отказа да даде разрешение на лекарите да направят манипулацията.53
– Няма да приема костен мозък от Наташа. По-добре да умра.
Дори когато съпругата му обясни, че това няма да ѝ причини трайни увреждания, Игнатенко се възпротиви. Най-накрая по-голямата му сестра Люда се подложи на процедурата.
В края на първата седмица началникът на хематологията на Болница №6 д-р Александър Баранов беше извършил три трансплантации на костен мозък на някои от най-тежко пострадалите пациенти, включително на Топтунов и Акимов.clv Но имаше още трима болни, които бяха толкова силно облъчени, че в телата им не бяха останали никакви левкоцити, които да се комбинират с други.54 Върху тях съветските лекари приложиха един нов експериментален метод на присаждане, като използваха клетки от черния дроб на мъртвородени или абортирани ембриони. Това лечение беше още по-ненадеждно от присаждането, но Гускова и нейните колеги знаеха, че нищо друго не могат да направят.55 На тези пациенти вече не можеше да се помогне.
На този етап стана ясно, че възможностите на биологичната дозиметрия са доста ограничени.56 Първоначалните изчисления на Гускова показаха, че някои от мъжете са получили ниски дози радиация – дори по-малко от пациенти с диагноза рак, лекувани с лъчева терапия. Но този анализ разкриваше само ефекта от гама-лъчите върху костния мозък и не отчиташе уврежданията от вътрешната радиация, причинена от вдишване на радиоактивен пушек, прах и пара или от поглъщане на радиоактивни частици.57 И когато външните признаци на бета-изгарянията започнаха бавно да проличават върху кожата на пострадалите, лекарите бяха изумени от остротата и мащаба им.clvi На 2 май д-р Баранов прецени, че десет от пациентите му няма да излязат живи от Болница №6.58 Доста скоро той щеше да увеличи броя им на 37.
Въпреки това болните и техните семейства силно се надяваха, че скоро ще дойде американският лекар, за когото бяха чули, и ще донесе прехвалената си експертност и животоспасяващите чуждестранни лекарства.59
В петък вечерта Робърт Гейл се настани в хотел „Советская“ близо до Червения площад. На другата сутрин стана рано, облече фланелка с надпис „USA“ и пробяга осем мили по улиците на Москва.60 След това закуси в хотела с Александър Баранов. Слаб и плешив, Баранов беше първият съветски хирург, извършил трансплантация на костен мозък в СССР, но той имаше изтерзан вид на човек, станал свидетел на мъчителната смърт на много от пациентите си. Пушеше цигара от цигара и имаше навик да си прави пепелници от парчета хартия, които смачкваше в кошчето за боклук, когато свършваше цигарата. След закуската двамата мъже бяха закарани с кола до Болница №6, където Баранов представи Гейл на Ангелина Гускова.61 Тя се държа любезно, но беше разочарована, че американският хирург с момчешки вид е пристигнал само с една малка чанта и очевидно без скъпата западна апаратура, за която ѝ бяха казали, че може да очаква. След това Баранов го заведе при болните на осмия етаж.clvii
Тук беше стерилното отделение на болницата, където се възстановяваха пациенти след трансплантация.62 Докато присадените клетки от гръбначен мозък се стабилизират достатъчно, за да започнат да произвеждат кръвни компоненти – един процес, който може да трае две седмици или цял месец, – имунната система почти не функционира и затова пациентите са много уязвими на кръвоизливи, дребни инфекции и дори патогенни атаки от бактерии в собствените им черва, всяка от които може да е смъртоносна.