Преместиха Ювченко в интензивното отделение и той беше единият от четиримата тежко болни, които лежаха в отделни стаи на същия етаж.85 В съседната стая се намираше неговият шеф, началник-смяната Валерий Перевозченко. Бившият морски пехотинец беше погълнал огромна доза гама-лъчи, след като влезе в реакторната зала и видя горящото ядро. Но той не позволи на Ювченко да погледне вътре и по този начин го предпази от най-лошите последици от радиацията. Въпреки това изгарянията по тялото на Ювченко потъмняха и се разпространиха, кожата му почерня и започна да се бели, а отдолу се показваше нежна бебешко розова плът. Онова, което се беше появило на лопатката като петно от слънчево изгаряне, постепенно се покри с мехури, некротира и стана восъчножълто, защото радиацията прояждаше тъканта към костта. Болката стана почти непоносима и сестрите започнаха да му бият морфин. Лекарите обсъждаха вариант за ампутация и поискаха специална апаратура от Ленинград, за да установят дали ръката му може да бъде спасена.clx
Във вторник на 13 май Людмила Игнатенко взе автобуса до гробището в Митино, което се намираше в североизточните покрайнини на Москва.86 Беше с приятелките си Надя Правик и Таня Кибенок, чиито съпрузи бяха починали преди два дни. Людмила гледаше как телата на мъжете се спускаха в земята. Тя беше напуснала болницата в девет сутринта, за да се подготви за пътуването, но помоли сестрите да кажат на Василий, че си взема почивка. Когато следобед се върна в Болница №6, съпругът ѝ също беше починал. Хората от погребалното бюро, които дойдоха да го подготвят за погребение, намериха тялото му толкова подуто, че не можаха да го облекат в униформата му. Когато накрая беше положен до другарите си в Митино, трупът на младия пожарникар беше запечатан в две пластмасови торби, дървен ковчег и цинкова кутия, поставени едни в други, като замърсена кукла матрьошка.
Същия ден Валерий Перевозченко почина от раните си. Наталия Ювченко се опита да скрие новината от съпруга си, но от леглото си Александър усети, че пиюкането на апаратурата в съседната стая беше спряло. На 14 май умряха още трима оператори от Блок 4, включително Леонид Топтунов, чиито родители бяха стояли неотлъчно до леглото му до края. Когато младият мъж се бе събудил късно през нощта, защото не му достигаше въздух, 90% от кожата му беше покрита с бета-изгаряния, а дробовете му бяха разрушени от гама-радиация.87 Той се задуши, преди трансплантацията на костен мозък да може да му подейства. Накрая лекарите изчислиха, че е поел 1300 бер радиация – повече от 3 пъти над леталната доза. Виктор Проскуряков, един от двамата стажанти, излезли на портала на подемния кран с Перевозченко, за да погледнат в реактора, беше покрит с ужасни изгаряния, особено по ръцете, с които беше държал фенера на Ювченко.88 Той издържа още три дни и почина в нощта на 17 май.
В края на третата седмица на май броят на жертвите на аварията достигна 20 и Александър Ювченко беше обзет от страх.89 Белите му кръвни телца спаднаха до нула и останалата му коса опада. Кога ли ще дойде моят ред?, питаше се той. Сами в стаите, най-тежко пострадалите оцелели започнаха да се страхуват от тъмнината и затова лампите в някои отделения оставаха да светят постоянно.90
Като добър комунист, Ювченко не беше религиозен и не знаеше никакви молитви. Но всяка вечер лежеше буден и се молеше на Господ да го остави жив поне още една нощ.
cxlv Николай Щейнберг пише, че на 30 април той и други старши служители на атомната централа в Балаков са знаели единствено, че е станала някаква авария. Те съдели за сериозността ѝ по дозиметричните измервания на сандалите на една жена, която била в Припят и напуснала града вечерта на 26 април, без да разбере истинския мащаб на случилото се. Kopchinsky and Steinberg, Chernobyl, 10–12.
cxlvi Смагин, разказ в Chernousenko, Insight from the Inside, 66–67. Смагин напуска Киев на обед в неделя и за втори път лети в Москва. Той казва, че обикаляли около летището цял час, преди да ги пуснат от самолета.
cxlvii По-малката сестра на Гускова се погрижила писмата да не се изпратят: Гускова, интервю на Губарев, „Наука и жизнь“, 2007.
cxlviii Според Библията последната битка между Господ и Сатаната, или фигуративно апокалиптична катастрофа. – Б.пр.
cxlix Това се отнася и за оцелелите от аварията на подводница K-19 през 1961. Според Баранова шест от най-тежко пострадалите пациенти са били изпратени в Болница №6 и след това им е било казано да излъжат лекарите за причината за техните оплаквания. Matt Bivens, „Horror of Soviet Nuclear Sub’s ’61 Tragedy Told,“ Los Angeles Times, January 3, 1994; Barabanova, author interview, 2016.