cl Въпреки недвусмислено опровергаващи публични изявления на съветски здравни работници, включително на самата д-р Гускова, вярването, че алкохолът може да пречисти човешкото тяло от радиоактивни отрови, продължава да съществува дълго след аварията. Всъщност в лабораторни условия са се правили експерименти с етанол и е било установено, че той има лек радиозащитен ефект на клетъчно ниво, макар че малко вероятно е човек да погълне толкова алкохол, че да преодолее въздействието на смъртоносна доза радиация. Въпреки това едно изследване показва, че комарите се предпазват от въздействието на радиацията, като пият бира: S. D. Rodriguez, R. K. Brar, L. L. Drake et al. „The effect of the radio-protective agents ethanol, trimethylglycine, and beer on survival of X-ray-sterilized male Aedes aegypti,“ Parasites & Vectors 6, no. 1 (July 2013): 211, doi:10.1186/1756-3305-6-211.
cli Датата на пристигането е 30 април и е посочена в писмо от родителите на Топтунов Вера и Фьодор, цит. в: Shcherbak, Chernobyl, 362.
clii Луксозен жилищен квартал в Лос Анджелес. – Б.пр.
cliii Хамър представя първото си пътуване до Москва като част от доброволческа хуманитарна мисия за спасяване на живота на съветски деца от тиф. В действителност той заминава за СССР, след като баща му отива в затвора заради извършване на нелегален аборт, който убива и майката, и детето. Всъщност операцията е била извършена от Арманд, който никога не станал лекар. След като отива в СССР, комунистическото правителство му урежда да стане собственик на една неизползвана мина за азбест и на фабрика за моливи, които функционират като фасади, чрез които ЧК, предшественикът на КГБ, финансира шпионска мрежа в САЩ.
cliv Известен американски телевизионен журналист (1916–2009), говорител на вечерните новини на Си Би Ес в продължение на 19 години. – Б.пр.
clv Според записките на Барабанова Топтунов е бил трансплантиран на втория и седмия ден след аварията (27 април и 2 май), а Акимов – на четвъртия ден след аварията (29 април).
clvi Барабанова си спомня, че бета-изгарянията започнали да проличават на шестия или седмия ден: интервю на автора, 2016.
clvii Гейл пише във „Final Warning“, че стерилното отделение било на петия етаж, но в по-късни показания на някои свидетели, включително на Аркадий Усков и Людмила Игнатенко, се посочва, че то се е намирало на осмия етаж.
clviii На 2 май отряд войници със специални противохимични униформи и оборудване пристигат в Болница №6 и разпъват палатки на зелената площ отвън.
clix В болничния си дневник Аркадий Усков споменава, че през втората седмица на лечението е трябвало да взема „по 30 хапчета на ден“. Уськов, разказ в: Shcherbak, Chernobyl, 131.
clx Въпреки че Наталия Ювченко е категорична, д-р Барабанова, която работи при съпруга си, твърди, че никога не е обсъждала необходимостта от ампутация.
14.
Ликвидаторите
В сряда, 14 май 1986 г., повече от две седмици и половина след експлозията в Блок 4, Михаил Горбачов най-после се появи по телевизията и за пръв път говори публично за аварията.1 Най-телегеничният лидер в историята на Съветския съюз четеше предварително написано изявление по програма „Время“, адресирано до два милиона зрители в 13 часови пояса, което се излъчваше на живо и по Си Ен Ен, но сега той изглеждаше блед, объркан и измъчен.2 Аварията в Чернобил „дълбоко засегна съветския народ и породи загриженост сред международната общественост“, каза той в своята реч, която понякога звучеше отбранително, но често пламваше в гняв и продължи 26 минути.3
Горбачов остро разкритикува „планината от лъжи“ за аварията, разпространявани от Съединените щати и техните натовски съюзници, част от които нарече „злостна“ кампания за отвличане на вниманието от отказа им да приемат неговите неотдавнашни предложения за ядрено разоръжаване.4 Той благодари на Робърт Гейл и Ханс Бликс и изрази съчувствието си към близките на загиналите и ранените. „Съветското правителство ще се погрижи за семействата на починалите и пострадалите“, каза той. Горбачов увери зрителите, че най-лошото вече е отминало, но предупреди, че задачата далеч не е изпълнена. „За пръв път ние реално се озовахме лице в лице с една ужасна сила, каквато е ядрената енергия, излязла извън човешки контрол... Работим по 24 часа на денонощие. Мобилизирани са всички икономически, технически и научни ресурси на страната.“
Четирийсет и осем часа по-рано съветският министър на отбраната, героят на Съветския съюз маршал Сергей Соколов, беше пристигнал в Чернобил, придружен от екип от старши щабни офицери и медицински служители от неговото министерство.5 От началото на месеца в 30-километровата зона пристигаха военни от един специален отряд начело с радиационни специалисти от химическите войски и гражданската отбрана.6 Млади мъже от Киев, Минск и Талин бяха извиквани от работните им места или биваха будени посред нощ с чукане по вратите, след което ги отвеждаха, за да получат униформи, да се закълнат и да им се каже, че трябва да се считат във военно положение. Те разбираха къде се намират едва когато се озоваваха в зоната. Маршал Соколов, който през 1979 г. беше пратил съветски войски в Афганистан, сега беше дошъл да поведе своите войници в още един героичен военен поход за защита на отечеството; по-късно този поход щеше да стане официално известен като „Ликвидацията на последиците от Чернобилската авария“.7