Генералният секретар Горбачов обаче беше твърдо решен да преодолеее фиаското възможно най-бързо. Той заяви пред Политбюро, че Съветският съюз е първата държава в света, построила атомна електроцентрала.54 Сега тя трябва да е първата, която ще построи саркофаг за нея. Време беше да извикат експертите, които бяха написали с кръвта си правилата на съветското ядрено строителство – специалистите от Министерството на средното машиностроене. Още на другия ден шефът на Средмаш Ефим Славски пристигна с екип от десет души на борда на своя личен Ту-104 и веднага обиколи развалините на централата с вертолет.clxvi55
– Ама че бъркотия – каза той, докато оглеждаше отломките от въздуха.
Неговият персонал беше ужасен от гледката, която се оказа много по-стряскаща от това, което се представяше в официалните доклади. От кратера на реактора все още излизаше дим и сега той приличаше на заспал вулкан, който всеки момент можеше да се събуди с ръмжене. Беше повече от ясно, че онзи, който се захване да огради със стени останките на Блок 4, ще трябва да работи при най-враждебните условия, с които човечеството някога се беше сблъсквало. Тази задача предполагаше невъобразимо високи нива на радиация, един прекалено опасен за контролиране строителен обект, да не говорим за невъзможно краткия срок: Горбачов каза на Славски, че иска реакторът да бъде запечатан до края на годината. Смъртните случаи бяха практически неизбежни. Осемдесетгодишният министър на ядрената енергетика се обърна към хората си:
– Момчета, трябва да поемете риска – им каза той.56
На следващия следобед в едно интервю по централната съветска телевизия председателят на правителствената комисия Иван Силаев очерта плановете за построяване на съоръжението за вечен покой на реактора: една гробница, където развалините на Блок 4 щяха да бъдат погребани навеки.57 Това ще бъде един „огромен контейнер – обясни той, – който ще ни позволи да погребем всичко, което остана [...] от цялата тази катастрофа“. Построеният корпус щеше да бъде монументален по размери и щеше да издържи сто и повече години. Пред камерите Силаев го нарече с име, което звучеше исторически и ритуално: САРКОФАГ.
Съветското правителство продължи публично да уверява хората, че катастрофата е под контрол и че излъчената радиация не е трайна опасност.clxvii Но на тайните заседания в Кремъл Оперативната група на Политбюро научи, че преките последици от катастрофата върху населението на СССР са достигнали застрашителни размери.58 В събота на 10 май Рижков узна, че почти 9500 души вече са били хоспитализирани заради аварията, а само през предишните 48 часа – най-малко 4000. Повече от половината били деца, 26 от които с диагноза лъчева болест. Нивата на замърсяване в четири западни района на Русия започнали да се повишават по някаква все още необяснена причина, а съветското Министерство по хидрометеорология било взело решение да се осъществи метеорологичен контрол над Киев, като се изпратят самолети с вещества за образуване на облаци в атмосферата с надеждата да се предотврати падането на радиоактивен дъжд върху града.
Съветският министър-председател издаде нови нареждания за изолиране на Москва от разпространяващата се заплаха. Войски на гражданската отбрана поставиха бариери по всички главни пътища, водещи към столицата, и проверяваха всяко превозно средство за радиация.59 Движението се задържаше с часове и побеснелите шофьори се пържеха в необичайната за сезона горещина. Пътници, които пристигаха от Беларус и Украйна, биваха хоспитализирани и деконтаминирани. Освен всичко Рижков заповяда до второ нареждане всички агропромишлени предприятия да спрат доставките на месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци от засегнатите райони.