Беше два часът сутринта, когато го събуди телефонно обаждане от шефа му Валерий Даниленко, заместник районния прокурор, отговарящ за разследванията.3 Двайсет минути по-късно шефът чакаше пред апартамента на Янковски в Киев в мобилната криминална лаборатория на отдела – един боядисан в милиционерски цветове минибус с червени и сини светлини, сирена и пълен с апаратура. Имало е пожар в Чернобилската централа, каза той, и случаят трябва да се разследва.
Пътят до централата беше практически пуст и те се придвижиха доста бързо сред смълчания пейзаж с мастилено сини силуети на дървета и електрически стълбове, които отчетливо се открояваха на равния хоризонт. Щом видеше кола, шофьорът включваше сирената. Когато приближиха централата, те бързо преминаха покрай колона пожарни камиони, които отиваха в същата посока.
Като стигнаха на 200 м от реактор №4, обстановката изглеждаше странно спокойна. Още не се беше съвсем развиделило, но Янковски видя, че над сградата има някакъв дим или мъгла. Нямаше пламъци. Имаше пожарни коли, но той не забеляза следи от голяма катастрофа. Следователят различи някакъв човек в сумрака, който безгрижно пушеше цигара и гледаше как водата шурти в развалините.
– Ей! Какво се е случило тук? – попита Янковски.
– Абе, нещо гръмна – отговори човекът най-небрежно, сякаш това се беше случвало непрекъснато.
Местните можеха сами да се оправят с това, помисли си Янковски.
– Защо ни извикаха тук? – запита той Даниленко. – Защо ни вдигнаха толкова рано?
Всичко изглеждаше като загуба на време.
– Чакай, чакай малко – каза Даниленко. – Тук нещо не е в ред.
Двамата се отправиха към административната сграда на централата. Там вече бяха областните началници. Партийният ръководител на Киев Маломуж провеждаше брифинг.
– Какво правите тук? – попита той следователите. – Ние можем и сами да се оправим. Пожарът вече е загасен. Реакторът ще бъде пуснат всеки момент.
Но когато отидоха в Припят, милиционерският участък беше пълен с шефове от украинското Министерство на вътрешните работи. Започваше да постъпва нова информация: в Болница №126 приемали пострадали с изгаряния, които повръщали; КГБ бил в централата и търсел саботьори. Ставаше ясно, че нещо сериозно се е случило. Даниленко отиде на среща със своя началник, главния районен прокурор. Междувременно местните милиционери дадоха на Янковски служебна кола и кабинет. Беше около 6:00 ч. сутринта, когато Даниленко се върна. Районният прокурор беше взел решение.
– Започваме разследване – каза той на Янковски. – Ще повдигнем обвинения.
Следователят седна пред една пишеща машина, извади лист хартия, зареди го на валяка, и зачука по клавишите.
Разследването на причините за аварията в Блок 4 на ЧАЕЦ, което започна рано сутринта на 26 април, се разви по две направления.clxx4 Първото, наказателното разследване, ескалира по обем и важност още същия ден, когато последиците от катастрофата постепенно се изясниха. Към обед, след като Сергей Янковски и една малка група негови колеги се бяха разпръснали в Припят и централата, бяха разпитали операторите в болницата и иззели документи от контролните зали, разследването вече беше излязло от рамките на района и щеше да се поеме от централните украински власти. След това, малко преди да се мръкне, от Москва пристигна заместник главният прокурор на СССР с нови указания. Той разпореди да се създаде специална разследваща група във 2-ро отделение на Главната прокуратура на СССР – отделението, което се занимаваше с престъпления, извършени в секретните военни и ядрени съоръжения. От този момент нататък цялото разследване беше класифицирано като строго секретно.
Същата вечер правителствената комисия в Припят започна техническо и научно разследване, което беше възложено на академик Валерий Легасов, но се наблюдаваше от Александър Мешков, заместник-министър на всемогъщото Министерство на средното машиностроене, което всъщност беше проектирало реактора.5 Мешков набързо стигна до заключението, че причината за аварията очевидно е операторска грешка. Водните помпи са били претоварени; резервната охладителна система е била изключена; реакторът е останал без вода и в резултат на това се е получила експлозия. Това беше повредата, от която всеки страшно много се боеше, но все пак тя беше заложена като максималната проектно базирана авария и всеки член на операционния състав беше обучен как да не я допуска.