Но на другата сутрин двама експерти по реактори РБМК от института „Курчатов“ долетяха в Киев от Москва и започнаха да анализират данните от реактора.clxxi6 По пътя от летище „Жулиани“ към Припят учените бяха задържани от безкрайна върволица автобуси, които идваха от обратната посока, заради което не можаха да достигнат крайната си дестинация чак до вечерта. На следващия ден отидоха в бункера под централата, където събраха дневниците на Блок 4, разпечатките от диагностичната и регистрационната система на реактора, както и ролките със записи на разговори между операторите минути преди взрива. Докато проучваха данните, на физиците им направи впечатление, че аварията е била предшествана от низ от най-различни произшествия: ниска мощност на реактора, изтегляне на почти всички контролни пръти от активната зона; приглушени гласове: вик „Натисни бутона!“, и активирането на аварийната система АЗ-5. Накрая видяха начертаните с писалка линии, които показваха как мощността на реактора изведнъж се покачва, а после внезапно линиите тръгват вертикално нагоре и излизат извън горния край на страницата.
За един от двамата специалисти по РБМК, Александър Калугин, който беше посветил цялата си кариера на проекта РБМК, всичко това изглеждаше смразяващо познато. Преди две години той беше присъствал на съвещание на конструкторското бюро на реактора – НИКИЕТ, – където някой беше изказал предположение, че при определени обстоятелства спускащите се надолу контролни пръти могат да изместят водата от дъното на активната зона и да предизвикат внезапен разгон на реактивността. Тогава учените от института не обърнаха внимание на това съображение, защото го сметнаха за малко вероятно. Сега, когато Калугин разглеждаше потресен зловещата геометрия на разпечатките от компютъра на реактор №4, всичко това изглеждаше съвсем възможно.
Докато обаче тези данни не се подложеха на най-подробен анализ, идеята на Калугин си оставаше просто една смущаваща теория. Междувременно експертите се обадиха по телефона на Легасов, за да му представят първоначалния си анализ. Следобед в понеделник, 28 април, пристигна телеграма от Политбюро в Москва: ПРИЧИНА ЗА АВАРИЯТА Е НЕУПРАВЛЯЕМ И НЕКОНТРОЛИРУЕМ СКОК НА МОЩНОСТТА НА РЕАКТОРА.7
И все пак въпросът как този скок на мощността е бил предизвикан оставаше без отговор. Веднага започна лов на изкупителни жертви.
Към края на първата седмица от месец май екип реакторни специалисти от института „Курчатов“ се върнаха в Москва и започнаха да дешифрират информацията от чувалите с документи, от разпечатки на перфокарти, ръководства и магнетофонни ролки със записи, възстановени от записващите и диагностичните системи на Блок 4.8 Всеки от компютрите в института беше предаден, за да се използва за тази задача, и работеше 24 часа в денонощие, като декодираше данните и реконструираше последните часове на реактора. Междувременно следователите от прокуратурата и офицерите от КГБ продължиха да обикалят отделенията на Болница №6 и да разпитват операторите от централата дори когато те започнаха да изпадат в кома и да умират.
В централата директорът Виктор Брюханов стоеше на поста си, външно, както винаги, спокоен, но видимо изтощен и покрусен заради смъртта на хората му, и смазан от бремето на отговорността, която чувстваше за цялата катастрофа около него.9 Всеки ден той изпълняваше стриктно указанията на правителствената комисия, но беше погълнат от търсене на квалифицирани заместници на специалистите, които бяха хоспитализирани или силно облъчени и не можеха повече да работят в централата. В края на всеки ден Брюханов се връщаше в пионерския лагер „Приказен“, където, заедно със старшите си колеги, се беше настанил в лагерната библиотека. През нощта те лежаха между лавиците и говореха с часове за вероятните причини за катастрофата, и почти не спяха.
Когато Сергей Янковски дойде, за да разпита директора за неговата роля в аварията, той го намери в лечебницата.
– По дяволите! – каза Брюханов. – Имах доверие във Фомин. Мислех, че това е електрически тест. Не мислех, че ще се стане така.10
Следователят му се подигра с цитат от руския поет Сергей Есенин, самоубил се трагично: „Може би утре болничното ми легло ще ми донесе вечен покой.“