– В продължение на трийсет години вие ни казвахте, че всичко е абсолютно безопасно. Смятахте, че ще ви гледаме с благоговение сякаш сте богове. Ето това е причината за всичко, което завърши с такава катастрофа. Никой не е контролирал министерствата и научните центрове – каза той. – И в момента ми се струва, че все още не сте си направили необходимите изводи. Всъщност изглежда, че и сега се опитвате да прикриете всичко.
Заседанието се вихреше с часове.28 Дойде време за обяд и отмина. Горбачов попита Брюханов дали му е известен инцидентът в централата „Три Майл Айлънд“, както и историята на предишните аварии в ЧАЕЦ. Директорът се изненада на учтивия тон на Генералния секретар. Славски продължи да обвинява операторите, докато заместникът на Горбачов, хардлайнерът Лигачов, се държеше за останките на съветската гордост.29
– Ние показахме на света, че сме способни да се справим – каза той. – На никого не беше разрешено да изпада в паника.
Представителите на Министерството на енергетиката признаха, че са знаели за проблемите с реактора, но въпреки това Александров и Славски настоявали за разширяване на ядрената програма.30
По едно време Мешков непредпазливо каза, че реакторът все още е напълно безопасен, ако се спазват правилата.31
– Вие ме учудвате – отговори Горбачов.
После Валерий Легасов призна, че учените са изменили на съветските хора.
– Разбира се, че вината е наша – каза той. – Трябваше постоянно да наблюдаваме реактора.32
– Аварията е била неизбежна... Ако не се беше случила тук и сега, щеше да се случи някъде другаде – каза министър-председателят Рижков, който твърдеше, че главозамайващата власт, дадена на Александров и Славски, ги е унищожила. – Вървели сме към този провал от много време.33
Когато наближи седем вечерта, след повече от осем часа непрекъснати дебати, Горбачов представи своите заключения и предложения за наказания на всички, които считаше за виновни. Те бяха оформени в резолюция, включваща план за действие от 25 точки, която беше гласувана от Политбюро единайсет дни по-късно.clxxv34 В нея партийните ръководители обвиняваха Брюханов и главния инженер Фомин за това, че са толерирали нарушенията на правилата и „престъпното нехайство“ в централата, както и че не са подготвили безопасността на теста, по време на чието провеждане е станала аварията. Те критикуваха Министерството на енергетиката за небрежно управление, за пренебрегване на обучението на персонала и за примиряване с множеството аварии, свързани с оборудването в ядрените централи, попадащи в тяхната юрисдикция. Последно те атакуваха регулаторните органи на ядрената енергетика за липса на ефективен контрол.
Освен това резолюцията на Политбюро ясно признаваше истинската причина, довела до унищожението на реактор №4. Катастрофата се е случила „поради недостатъци в конструкцията на реактора тип РБМК, която не отговаря на стандартите за безопасност“, гласеше тя. Ефим Славски не е направил нищо, за да отстрани конструктивните дефекти на реактора, въпреки че добре е знаел за тях и е получавал многократни предупреждения.
Политбюро отправи най-тежките упреци към средното ниво апаратчици. Заместник-министърът на Министерството на средното машиностроене Мешков, заместник-министърът, отговарящ за ядрената енергия в Министерството на енергетиката Шашарин, заедно със заместник-директора на конструкторското бюро НИКИЕТ, всички те бяха освободени от длъжност. Виктор Брюханов беше изключен от Партията и се върна със самолет в Киев, изпаднал в немилост.
Политбюро предложи и дълбоки промени във всички отрасли и организации, чиито слабости бяха излезли наяве заради аварията. Решението задължаваше Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната да оборудват и допълнително обучат войници и пожарникари за справяне с радиологични инциденти и деконтаминиране. Госплан и Министерството на енергетиката трябваше да преразгледат дългосрочните си очаквания от ядрената електроенергия. Трябваше да се преосмислят стандартите на обучение и безопасност и контролът над ядрената енергия да се обедини в едно ново Министерство на атомната енергия. Накрая, като един вид косвено признание за дефектите в реактора, партийните ръководители разпоредиха всички заводи за реактори тип РБМК да се модифицират с оглед на съществуващите стандарти за безопасност. Веднага бяха анулирани всички планове за бъдещо строителство на РБМК реактори.
Въпреки всичко онези на върха на ядрената индустрия, които бяха наблюдавали проекта от самото начало, почти напълно избегнаха порицание. На Славски, който в момента следеше строителството на саркофага и възнамеряваше да погребе завинаги реактора, както и на Александров, просто им се напомни, че носят отговорност за безопасността на мирния атом. Името на Николай Долежал изобщо не се споменаваше.