В края на това маратонско заседание Горбачов подчерта огромния международен отзвук на катастрофата. Тя беше помрачила репутацията на съветската техника и вече всичко, което се правеше, беше под глобално наблюдение. Абсолютно наложително е, каза той, да бъдем максимално откровени за случилото се, и то не само към нашите братски социалистически страни, но също така и към Международната агенция за атомна енергия и цялата международна общественост.
– Откритостта е от огромна полза за нас – каза той. – Ако не разкрием всичко както трябва, ще пострадаме.35
Но не всички бяха съгласни с него.36 На другия ден офицери от 6-а Дирекция на КГБ разпространиха списък с теми, свързани с аварията в Чернобил, които се смятаха в различна степен секретни. Документът беше дълъг два листа на пишеща машина и съдържаше 26 номерирани точки. Най-отгоре, означена като „Секретно“, беше следната тема: „Информация, разкриваща истинските причини за аварията в Блок 4“.
След пристигането си в Киев Виктор Брюханов беше отведен в хотел „Ленинград“ и извикан на другата сутрин да даде показания в кабинета на народния обвинител.37 Следователят му даде списък с въпроси и Брюханов написа отговорите на ръка. Показанията му изпълниха 90 страници и когато свърши, го откараха обратно в пионерския лагер „Приказен“.
Вечерта в събота на 19 юли по програма „Время“ беше обявена официалната присъда на Политбюро.38 Тя беше категорична и заклеймяваща. „На базата на констатациите на правителствената комисия, каза говорителят, беше установено, че аварията е предизвикана поради редица груби нарушения на операционните правила за управление на реактора от служители в атомната електроцентрала... Безотговорност, небрежност и липса на дисциплина са довели до тежки последици.“ Изявлението съдържаше списък на уволнените министри и завършваше с това, че Брюханов е изключен от Партията. Върховната прокуратура на СССР е започнала разследване, след което ще има съдебни производства. Не се споменаваше за никакви конструктивни дефекти на реактора.
На другата сутрин новината беше ярко изписана на първите страници на „Правда“ и „Известия“ и във всички други съветски вестници. Пълният текст на изявлението на Политбюро беше публикуван в „Ню Йорк Таймс“. Същия ден в Москва един репортер от канадския „Глоуб енд Мейл“ попитал една жена, която почиствала статуя на Ленин, за мнението ѝ за виновниците.
– Всички трябва да отидат в затвора – отговорила тя.
В дома си в Ташкент възрастната майка на Брюханов гледаше телевизия, когато чу новината.39 Тя живееше там с едно от трите си по-малки деца. Когато разбра за свалянето на най-възрастния си син, тя излезе на улицата, олюлявайки се, и получи инфаркт, след което почина.
Няколко дни по-късно в Киев Централният комитет на украинската комунистическа партия издаде своите присъди, като отстрани главния инженер Николай Фомин за това, че е наредил да се извърши тестът, довел до експлозията, и за „груби грешки и пропуски в своята работа“, и отстрани от длъжност партийния секретар на централата Серхий Парашин.40
През втората седмица на август Виктор Брюханов се върна от погребението на майка си в Узбекистан и заедно със стотици други служители на централата и ликвидатори беше натоварен на един от единайсетте речни пътнически кораба, които бяха закотвени на живописен завой на река Днепър на около 40 км от Чернобилската централа.41
На 12 август заместник главният инженер на централата се върна от пътуване до Киев с призовка с името на Брюханов да се яви на разпит в 10 ч. сутринта на следващия ден в стая 205 в прокуратурата на ул. „Резницкая“ в Киев.42 След три пълни часа разпит с едночасова обедна почивка на Брюханов бяха официално повдигнати обвинения по член 220, параграф 2 от украинския Наказателен кодекс, в „нарушение на правилата за безопасност във взривоопасни централи или съоръжения“, след което го арестуваха. Двама мъже в цивилни дрехи го изведоха през задната врата, а после беше откаран в една килия в КГБ, където щеше да прекара почти цялата следваща година.
Две седмици по-късно, на 25 август, Валерий Легасов, облечен в сив костюм и с вратовръзка на райета, с подпухнало и измъчено лице и дебели очила, взе думата на откриването на специалната техническа конференция в седалището на МААЕ във Виена.43
Атмосферата беше мрачна и напрегната, а облицованата с дървена ламперия зала беше препълнена. Осемстотин ядрени експерти от 62 страни, придружени от над 200 журналисти, бях дошли тук, за да открият истината за аварията, която до този момент беше разпънала на кръст света. Върху Легасов лежеше огромен товар: заложена беше не само репутацията на цялата съветска наука, но също така и бъдещето на световната ядрена промишленост. Катастрофата означаваше, че на съветските техници вече не може да се има доверие; че те са неспособни да строят и управляват собствените си реактори, а самата технология е толкова рискова, че дори на Запад ядрените електроцентрали трябва да бъдат затворени или постепенно изведени от експлоатация.