Легасов беше работил почти през цялото лято, за да систематизира материала, който смяташе да представи.44 Той беше подготвен от екип от 23-ма експерти, половината от които бяха от института „Курчатов“, а другите бяха проектанти на реактора, включително директорът на съветската Агенция по метеорология и околна среда, специалисти по радиационна медицина и деконтаминация, д-р Ангелина Гускова и генерал Владимир Пикалов.
Въпреки всичко, със или без гласност, съветските държавни органи далеч не бяха готови да разкрият истината за хилядите неуспехи на съветската техника.Когато черновата на доклада достигна до ЦК, завеждащ отдела по енергетика се ужаси от това, което прочете. Той го препрати на КГБ с една бележка: „Този доклад съдържа информация, която очерня името на съветската наука... Смятаме за целесъобразно неговите автори да бъдат наказани от Партията и съда.“45
Ако неговите представи за възмездие са били доста сурови, страховете на апаратчика от Отдела по енергетика съвсем не бяха неоснователни.46 Разкриването пред света на истинските корени на катастрофата – самият проект на реактора, системните и отдавна започнали слабости; културата на секретност и отричане, която цареше в съветската ядрена програма; арогантността на основните учени, които отговаряха за нейното изпълнение – всичко това беше немислимо. Докладът признаваше дефектите в проекта на реактора тип РБМК и отговорността за аварията можеше да се проследи до най-високото място на главния конструктор и Председателя на Академията на науките. В едно общество, където култът към науката беше заместил религията, ядрените шефове бяха неговите най-свещени икони – стълбовете на съветската държава. Да се позволи тяхното развенчаване означаваше да се подкопаят основите и целостта на системата, върху която беше построен Съветският съюз. Те не можеха да бъдат обявени за виновни.
Легасов изнесе доклада си по много изкусен начин.47 Той говори без прекъсване цели пет часа с преводачи и публиката слушаше като омагьосана. Описа подробно проекта на реактора и призна някои „пречки“, омаловажавайки неудобните факти, и проследи настъпването на аварията минута по минута. Неговият разказ беше много по-ужасяващ от всичко, което западните експерти си бяха представяли. Когато свърши, той остана още няколко часа за въпроси. Легасов и неговият екип отговориха на всекиго. Репортерите настояваха да чуят повече за недостатъците на реактора, за които беше споменал, а Легасов отговори:
– Недостатъкът на системата се състоеше в това, че конструкторите не предвидиха нескопосаните и глупави действия на операторите.
Въпреки това той призна, че „около половината“ от оставащите 14 реактора РБМК в СССР вече са спрени за техническа модификация с цел „подобряване на тяхната безопасност.“48
Силно впечатлени от тази очевидно безпрецедентна откровеност на съветските учени и окуражени от идеята, че катастрофата е едно голямо изключение, което не засяга ядрената сигурност извън СССР, и че нейните последици върху здравето на хората и околната среда са в приемливи граници, делегатите си тръгнаха от залата, настроени оптимистично за бъдещето на съветската атомна енергия и съветската ядрена промишленост в света. Когато напускаха Виена в края на седмицата, общото им настроение беше весело, почти възторжено.49
За СССР и лично за Валерий Легасов конференцията, както отбеляза един британски физик в Bulletin of the Atomic Physicists (Бюлетин на атомните физици), беше един триумф на пиара.
Когато се завърна в Мосва, Легасов отиде директно в института „Курчатов“ и тичешком изкачи стълбите до третия етаж.
– Победа! – извика той на един приятел.
И все пак оставаха някои глождещи въпроси.
По средата на конференцията, по време на една кафе пауза след три дни заседания без достъп на медиите, физикът Ричард Уилсън от Масачусетския технологичен институт беше притиснал двама членове на съветската делегация с въпрос, който го озадачаваше.50 В копието на доклада, който Уилсън беше получил, набързо преведен от Департамента по енергетика на САЩ и гъсто изпъстрен с таблици и статистика, на някои места простата аритметика изглеждаше грешна: сборът от цифрите за радиоактивното замърсяване в някои определени райони на СССР не отговаряше на общата сума накрая. Двамата съветски делегати бяха принудени да признаят, че цифрите може би не са съвсем точни. Години по-късно Уилсън научи, че 6 страници с данни за замърсяването на Беларус и Русия са били махнати от доклада по нареждане на Легасов. Той го беше подправил по изрично нареждане на министър-председателя Рижков.