Накрая учените от „Курчатов“ стигнаха до едно от помещенията в подземието на реакторната зала, три етажа надолу и далеч на изток от самия реакторен съд. Екипът носеше уред, който можеше да измерва дози до 3000 рентгена на час, но по пътя им нивата на радиацията бяха поносими. После обаче те поставиха сензора на радиометъра на горния етаж, в пространството точно над тях. Там, в отделение 217/2 на кота +6, той попадна на толкова горещо гама-поле, че отчете максимума и после, след като се претовари, изгоря. Каквото и да лежеше вътре, то беше страшно радиоактивно и вероятно щеше да се окаже ключът към местоположението на стотиците тонове изгубено гориво. Но всеки, който влезеше в мрака на коридор 217/2, за да разбере какво е то, рискуваше да погълне смъртоносна доза от гама-радиация за минути или дори секунди.
Александър Боровой, едър и набит 49-годишен физик по неутрино, който беше работил в института „Курчатов“ над 20 години, пристигна от Москва в края на август, за да се присъедини към работната група.29 Времето беше топло, когато той слезе от хидроплана „Ракета“ в Чернобил, където му зачислиха един комбинезон каки и два плика с респиратори Лепесток, но без инструкции как да си служи с тях.
Същата вечер един стар колега от института, който току-що беше приключил смяната си, се отби при него, за да му предаде „Заповедите“ как да оцелее в силно радиоактивните зони на разбитата централа, извлечени от месеци практически опит. За да не се загубиш, каза той на Боровой, никога не влизай в помещение, което не е осветено с електричество, и винаги носи фенер и кибрит, ако фенерът не проработи. Предупреди го също да се пази от течаща отгоре вода, защото може силно да замърси носа, очите или устата му; най-важната беше Първата заповед: внимавай за миризма на озон. Преподавателите в Москва може да говорят, че радиацията няма нито мирис, нито вкус, обясняваше той, но никой от тях не е бил в Чернобил. Силните гама-полета от 100 рентгена на час и отгоре – прагът за възникване на острия радиационен синдром – предизвикват такава масивна йонизация на въздуха, че се получава една характерна миризма като след гръмотевична буря. Ако помиришеш озон, казаха му колегите, бягай.
На другата сутрин по нареждане на академик Легасов Боровой беше изпратен на първата си разузнавателна мисия в Блок 4.
Докато оперативната група от института „Курчатов“ продължи да търси горивото, а екипите от Средмаш работеха къртовски за завършването на саркофага, техниците от Министерството на енергетиката бързаха да се вместят в собствения си срок; Политбюро беше обявило публично, че първите два от трите оцелели реактора в Чернобил ще бъдат възстановени преди настъпването на зимата.clxxviii Но след като конструктивните дефекти на реакторите тип РБМК вече бяха излезли наяве, специалистите трябваше най-напред да ги модифицират, за да ги направят безопасни, и да подобрят работата им, като проверят паровия коефициент на реактивност и функционирането на контролните пръти. Едновременно с това те трябваше да деконтаминират централата от горе до долу, докато цялата конструкция на сградата стане напълно безопасна за операторите, които щяха да работят в нея. Кабелните тунели в подземието под четирите реактора, наводнени с радиоактивна вода по време на аварията, бяха пресушени с помпи; бетонната замазка и огнеупорните покрития бяха изчукани с длета, парченцата – смлени и извозени, след което се положи нова настилка. Стените и подовете на централата бяха изтъркани с киселина и с бързо засъхващи полимерни разтвори или покрити с дебели листове пластмаса.30 Цялата вентилационна система беше измита, за да се премахнат радиоактивният прах и горещите частици, или пък се направи наново, а всеки елемент от електрическото оборудване в гигантския комплекс беше изчистен със спиртен разтвор и фреон.31 Този процес започна през юни и щеше да продължи още три години.
Но най-опасният проблем се намираше над главите им. Четири месеца след експлозията стъпаловидните покриви на Блок 3 и площадките на вентилационния комин на червени и бели ивици, надвиснали над безжизненото тяло на Блок 4, все още бяха осеяни с малки и големи парчета графит и реакторни компоненти. Горивни комплекти и керамични таблетки от уранов оксид, контролни пръти и циркониеви канали все още лежаха там, където бяха паднали, оплетени в маркучи и изоставени от пожарникарите, които бяха починали преди седмици в Болница №6. На някои места отломките бяха образували коварни могили: един 5-тонен бетонен панел от централната зала, изхвърлен във въздуха от взрива, се беше приземил и спотаил сред хлъзгави купчини реакторен графит.32 На други места, където битумът се беше стопил по време на пожара, парчета отломки все още бяха заварени към покрива. Всичко това беше много силно радиоактивно и трябваше да се отстрани, преди операторите да могат да се върнат безопасно долу в отделенията, за да задействат реактора и турбините на Блок 3.