За да подготви войниците си за бойното поле, Тараканов направи макет в реални размери на покривите: нова тренировъчна площадка за положението след апокалипсиса, но този път взета от реалния живот и от снимките на централата от въздуха; тя беше осеяна с фалшиви графитни блокове, горивни комплекти и парчета от циркониеви тръби. Той зачисли на хората си грубо и набързо изработено оборудване, включително лопати, гребла и дървени носилки за големите парчета останки. Беше им казано да използват клещи с дълги дръжки, за да хващат с тях парчета от ядреното гориво, както и чукове, за да разбиват блоковете отломки, които се бяха захванали в разтопения битум. Тараканов събра всички в помещението близо до покрива и използва изображения от видеокамери над главите им, за да им разясни задачите. На всеки следващ отряд говореше едно и също: „Моля всеки от вас, който не се чувства готов или не се чувства добре, да напусне екипа!“38 Много от тях бяха млади и не им се искаше да се хващат с тая работа. Но ако те не я свършеха, кой тогава?clxxix39
Години по-късно генералът твърдеше, че никой не е напуснал строя.40 Горе на покрива войниците се препъваха и бягаха под тежестта на тежкото оборудване; подкованите им с олово ботуши се изхлузваха и се хлъзгаха по парчетата графит; тичаха по рампите, катереха се по стълби и спираха да си поемат дъх в гама-сянката на вентилационния комин; загребваха по няколко къса радиоактивни отпадъци, проправяха си път до ръба и ги запокитваха в небето над останките на реактор №4. Работата на всеки войник се мереше с хронометър, така че дозата радиация да не надвишава границата от 25 бер. Три минути, две минути, 40 секунди – времето изтичаше бързо и се отмерваше с воя на електрическа сирена или с биенето на звънец. Предвиждаше се да излязат на покрива само веднъж, но някои се връщаха по няколко пъти. Очите ги боляха, а в устата си усещаха метален вкус и не си чувстваха зъбите.41 В участък М бившият военен фотограф Игор Костин беше обзет от особено мистично усещане, сякаш изучаваше някакъв друг свят. Радиацията беше толкова силна, че после се видя на лентата – проникваше във фотоапаратите на Костин, минаваше през перфорациите на лентите и оставяше призрачни следи в долната част на снимките му като от вода, която се е оттеглила след наводнение.
Когато войниците слизаха, те се чувстваха, сякаш вампири им бяха изпили кръвта. Свиваха се на кълбо и не можеха да мръднат. Работата на всеки войник се записваше в дневник от специалисти от Обнинск, където цената на изтощението им се отбелязваше с бакалска точност:
Дудин Н.С. – хвърли 7 циркониеви тръби с тегло над 30 кг.
Барсов И.М. – премести две тръби с диаметър 80 мм и дължина 30–40 см... 10 циркониеви тръби с тегло 25 кг.
Бичков В.С. – разби с боен чук графитен блок, забит в битума.
Казмин Н.Д. – изхвърли графитни парчета с тегло до 200 кг.42
В продължение на 12 дни биороботите от армията на Тараканов се редуваха по покривите от 8 сутринта до 8 вечерта: общо 3828 души, всеки от които накрая получи напечатан сертификат и малко пари в брой като премия, след което беше подложен на деконтаминация и изпратен у дома.43 На 1 октомври генералът обяви края на операцията. В пет без петнайсет този следобед, след месеци ремонти, модификации и тестове за безопасност най-после реакторът в Блок 1 отново беше въведен в експлоатация.44 За пръв път след 5 месеца Чернобилската АЕЦ започна да произвежда електричество.
На покрива на Блок 3 Тараканов и учените, които контролираха прочистването, устроиха малка церемония, за да отпразнуват своя успех.45 Те наблюдаваха как едно трио от радиационни разузнавачи със сини гуменки и брезентови комбинезони премина тичешком през празното пространство на участък М и се покатери по стълбата нагоре по стената на гигантския вентилационен комин. Когато стигнаха върха, 150 м над земята, мъжете закрепиха знаме на металните перила и вятърът го развя. От отворената врата на вертолета, който кръжеше отгоре, Игор Костин запечата момента: червеното знаме, изпънато от вятъра, като вълнуващ символ на победата на човека над радиацията.
Осем дни по-късно Тараканов тъкмо се качваше в колата си пред централата, когато припадна.46 Беше прекарал почти две седмици вътре на командния си пост, наблюдавайки действията на войниците на видеокамера, но заради честите си качвания по покривите генералът беше поел доза от 200 бер.