Усатенко пое командването на един взвод, а сержантите, които вече бяха прекарали известно време там, го предупредиха да се пази: не обръщай внимание на командирите и гледай да спасиш момчетата си от най-лошата радиация. Почти веднага им възложиха да работят за Средмаш УС-605 вътре в машинната зала, под издигащите се стени на саркофага. Усатенко качи осем души на ниво +24,5, където все още се строеше бетонната преграда между Блок 3 и Блок 4, и престоя там един час, като наковаваше дървени дъски по стената. Всичко, което войниците правеха, беше секретно, така че те никога не узнаха целта на своите действия – тук една купчина дъски, там чукове, тук пирони. Хайде работете. Дейностите бяха най-различни, но това, което ги обединяваше, беше, че всички бяха много тежки, ръчни и необясними. Войниците влачеха 40-литрови чували с вода в подземието на корпуса, където друга брънка от човешката верига бъркаше цимент на ръка, изхвърляше от покрива изоставени пожарникарски маркучи и събираше отломки под бълбукащия басейн. Казваха им просто да събират всичко, което намерят, и бързо да го изкарват навън.
Вътре в саркофага беше тъмно и влажно и това, от което Усатенко най-много се боеше, беше да не загуби хората си някъде из мрачния лабиринт. Навсякъде имаше силна радиация и в някои помещения войниците я усещаха в очите си като невидим спрей; на други места видяха поставени от Средмаш високоговорители, които бръмчаха на ниска честота и предупреждаваха да не се стои дълго на едно място. Другаде строителните специалисти от УС-605 бяха опънали гирлянди от 36-волтови лампички по стените и следяха движенията на „партизаните“ с видеокамери от наблюдателните будки, облицовани с олово. Накрая, когато получиха заповед да работят в едно помещение до самия реактор и само след минута дозиметрите им достигнаха максимална стойност, Усатенко и хората му се разбунтуваха. Те тръгнаха към помещението, но после бутнаха камерата, която наблюдаваше входа, и се скриха на безопасно място, където престояха, докато изтече времето, определено за изпълнение на задачата. На техниците от УС-605 им трябваха десет дни, за да инсталират нова видеокамера. Междувременно Усатенко и хората му си отидоха.
В последна сметка Усатенко изпълни 28 мисии вътре в Блок 3 и Блок 4 и прекара сумарно 44 дни в зоната.clxxxiii61 Но там не намери никакви патриоти. Всички, с които беше разговарял, искаха да достигнат дозата от 25 бер и веднага след това да се приберат вкъщи.
Воден от един физик от института „Курчатов“, който знаеше маршрута, и един фотограф, превит под тежестта на видеоснаряжението си, главният инженер на последната смяна на УС-605 Лев Бочаров си проправяше път сред развалините на Блок 4 към мястото, където се полагаше основата за гредата „Мамут“.62 Тримата мъже се изкачиха по стълба, която взривът беше откъртил от стената и сега висеше като препятствие в къща на ужасите в някой увеселителен парк. На кота +24 завиха надолу по тъмен коридор и се затичаха. Колкото повече се отдалечаваха, толкова по-нисък ставаше таванът. Постепенно осъзнаха, че коридорът е пълен с разпилян от Средмаш бетон. Когато стигнаха до края на тъмния коридор, Бочаров и екипът му трябваше да клекнат и да се промушат през едно пространство с височина 40 см, като всеки от тях се беше хванал за краката на другия пред него. На ниво +39 най-после видяха дневна светлина: това беше дупка близо до мястото, където щяха да поставят „Мамута“. Бочаров излезе напред пред другите и мина на бегом през отломките. След три минути се върна с голяма доза радиация, но и с конкретен план.
С помощта на кран „Демаг“, батискаф, екип от 60 „партизани“, специално подбрани заради добрата си форма и бързина, и рибарски мрежи, доставени за една нощ със самолет от арктическото пристанище Мурманск, Бочаров направи импровизирана бетонна площадка и я изля върху отломките на ниво +51. След серия тестове за натоварване инженерите се увериха, че основата е достатъчно здрава и ще издържи тежестта на „Мамут“. В десет вечерта на първи ноември огромната греда най-после беше поставена на мястото ѝ.63 За пръв път от началото на ликвидацията видяха Славски да се усмихва.