clxxx В един меморандум на КГБ от 5 октомври се споменава, че при строежа на саркофага не е бил спазен първоначалният срок, определен от Средмаш, но поставянето на покрива е трябвало да започне на 11 октомври, Енергоблок 2 е трябвало да заработи на 20 октомври. (Danilyuk, ed., „Chernobyl Tragedy,“ Z arkhiviv, document no. 65, Report of the USSR OG KGB and UkSSR KGB to the USSR KGB Concerning the Radioactive Situation and the Progress in Works on the Cleaning Up Operation After the Accident at the Chernobyl NPS, October 5, 1986).
clxxxi Tехниците от НИКИМТ разработват няколко версии на батискафа, всяка от които е различна. Снимки и описание се съдържат в разказа на Александър Ходеев в: Kozlova, Battle with Uncertainty, 161–62, както и в разказа на Павел Сафронов, 380.
clxxxii Според Мария Проценко заплатите в Зоната са били няколко пъти по-високи от нормалните (интервю на автора, 2016). Освен това в края на май Политбюро определя еднократни възнаграждения за отличилите се по време на ликвидацията.
clxxxiii За работата си Усатенко получава пет пъти повече от редовната си заплата като електроинженер плюс премия от 100 рубли като сержант, така че общата сума на възнаграждението му е 1400 рубли.
clxxxiv Belyaev, Chernobyclass="underline" Death Watch, 165. Тези данни, често цитирани в съветски доклади, се оказват неточни при по-щателен анализ. В своята дисертация Александър Сич показва, че изливането на такъв обем в сграда с големината на саркофага е невъзможно от гледна точка на геометрията (Sich, „Chornobyl Accident Revisited,“ 26n12).
17.
Забранената зона
Към началото на август 1986 г. броят на гробовете в специалния парцел на съвсем новото гробище близо до село Митино в покрайнините на Москва стигна до двайсет и пет.1 Те бяха в два реда, на 50 м от покрития с жълти керемиди крематориум, който се намираше до входа, а имаше място и за още покойници. На някои от гробовете бяха поставени мраморни плочи с надписи със златни букви и украсени със съветската звезда; други бяха съвсем пресни и при тях имаше само могили от пръст, отрупани с цветя и маркирани с парчета картон. Отгоре кръжаха гарги. Когато любопитни западни репортери отиваха до гробището и се опитваха да запишат имената на умрелите, милиционери конфискуваха тефтерите им и мълчаливо ги отвеждаха.
През септември д-р Ангелина Гускова официално съобщи, че в резултат на експлозията и пожара в Четвърти блок на ЧАЕЦ са починали общо 31 мъже и жени.2 Оттук нататък това щеше да се счита за официалния брой на жертвите на аварията. Всичко над него се тълкуваше като буржоазна западна пропаганда. Тялото на помпения техник Валерий Ходемчук, загинал моментално вследствие на взрива или от падащи отломки, остана погребано в развалините на реакторната зала.3 Колегата му Владимир Шашенок, починал няколко часа по-късно в Припятската болница от тежки физически травми и топлинни изгаряния, беше погребан в гробището на едно малко селце близо до централата. Оттогава още 29 пострадали – оператори, пожарникари и охранители – бяха покосени от остър радиационен синдром и лежаха в радиологичните отделения в Киев и специализираната клиника в Москва.clxxxv4 От 13-те пациенти, на които беше присаден костен мозък от Робърт Гейл и други съветски специалисти, оцеля само един.5 Смъртните случаи бяха толкова много, че в края на краищата Гускова се отказа от прилаганата методика за овладяване на ОРС, защото тя се оказа неефикасна. Но пък доста пациенти, които бяха получили ужасни наранявания в първите часове на катастрофата, след месеци мъчително лечение в Болница №6 бяха започнали най-после да се възстановяват.
Заместник главният инженер Анатолий Дятлов, който беше настоявал да се проведе фаталният експеримент с турбините въпреки възраженията на своите подчинени, а после с часове бе обикалял с невярващи очи из развалините на реактор №4, получи ужасни изгаряния по долните крайници от бета-радиация, поглъщайки доза от 550 бер; в началото на ноември обаче го изписаха от болницата.6 Той се върна в Киев и скоро след това беше задържан в предварителен арест. На майор Леонид Телятников, командващ пожарната служба на централата в нощта на аварията, не му казаха за смъртта на неговите хора до месец юли, когато най-после го изписаха след дълъг престой в пълна изолация, през което време ходеше по коридорите без помощ, с марлена маска на лицето, за да го предпазва от инфекция.7 През август го изписаха и го изпратиха да се възстановява в един курорт на латвийското крайбрежие заедно със съпругата му и двете им деца. Казаха му обаче да не се излага прекалено на слънце и да избягва мазни храни, защото черният му дроб е увреден от радиацията. През следващите месеци състоянието му се подобри и той вече можеше да посети родителите си в Казахстан.