Отначало положението на хората, прогонени от домовете си поради аварията в Четвърти блок, предизвика всеобщо съчувствие в целия Съветски съюз. В края на април правителството учреди благотворителен фонд за помощи в държавната банка, който с типичната съветска суровост беше наречен Сметка №904. В нея доброжелатели можеха да направят дарения, за да подпомогнат жертвите. През май за пръв път в СССР на олимпийския стадион в Москва се състоя благотворителен рок концерт пред трийсет хиляди зрители и беше предаван на живо в едно телевизионно студио в Киев, където се бяха събрали миньори, оператори от централата и други ликвидатори, а огнеборците прочетоха имената на своите другари, които бяха починали в отделенията на Болница №6.22 В началото на август директорът на държавната банка съобщи, че в Сметка №904 вече са постъпили дарения от почти 500 милиона рубли от отделни хора и колективи, отделени от заплати, пенсии и премии, както и от преводи в чужда валута от чужбина.23
По-сложно обаче беше завръщането и устройването на 116 000 души: специалистите и техните семейства, евакуирани от Припят, жителите на Чернобил и селяните от десетките малки селища, попаднали в Забранената зона. Всички се нуждаеха от нова работа, училища и домове. През юни Политбюро прие резолюция, която определяше съдбата на евакуираните граждани като политически приоритет, и призова републиканските правителства на Украйна и Беларус да построят десетки хиляди нови апартаменти преди настъпването на зимата.24 В Украйна дойдоха 50 000 мъже и жени от цялата република и веднага започна ударно строителство.25 През август с тържествена церемония беше открито първото селище – 150 тухлени къщи близо до огромния колхоз „Горки“, разположен на малко повече от 100 км южно от Чернобил.26 Всяка къща беше обзаведена с мебели, бутилки с газ, електричество, хавлиени кърпи и спално бельо и имаше бетонно мазе, пълно с картофи.27 Само украинската република предприе строителството на 11 500 нови еднофамилни къщи с намерението да ги завърши до 1 октомври.28
Оперативната група на Политбюро в Москва реквизира допълнително 13 000 новопостроени апартамента в Киев и други градове в Украйна, като буквално ги грабна под носа на семействата, които години наред бяха в списъка на чакащите, и връчи ключовете им на евакуирани жители на Припят.29 Специалистите от ЧАЕЦ и техните семейства бяха преместени в останалите три украински атомни централи в Константиновка, Запорижия и Ровно, където им дадоха нова работа и съвсем нови апартаменти. Когато пристигнаха, техните колеги не ги посрещнаха радушно, защото не смятаха за справедливо да се отказват от местата си, извоювани с толкова труд, за да ги отстъпят на ядрени специалисти, прогонени от домовете си вероятно заради последиците от собствената им некомпетентност. В Киев строителството на няколко големи жилищни комплекса, които трябваше да се завършат до зимата – и да станат готови за реквизиране, – изведнъж мистериозно спря.30 Накрая на мнозина от бившите жители на Припят намериха жилища в същия обширен комплекс от високи блокове в Троешчина – едно отдалечено и изолирано предградие в североизточния край на града.
Там съседите им ги избягваха, защото не приемаха бежанците и се страхуваха от невидимата зараза на радиацията.31 В училище родителите на другите деца им забраняваха да стоят на един чин с учениците, дошли от Припят – не без основание.32 Измерените стойности на радиацията в коридорите и стълбищата на новите жилищни блокове в Троешчина скоро се оказаха стотици пъти по-високи от всякъде другаде в Киев.33