cxciii През 1987 г.. приблизително 120 000 войници преминават през Забранената зона във връзка с ликвидацията.
cxciv Кога точно ще дойде този ден, никой вече не можеше да каже: „Не мога да предвиждам бъдещето – обяснява един говорител на СО „Комбинат“. – Може би след десет или петнайсет години.“
18.
Процесът
Процесът срещу Виктор Брюханов и другите петима, обвинени за причиняване на аварията в ЧАЕЦ, започна на 7 юли 1987 г.1 Съгласно съветското законодателство наказателните дела се разглеждаха в същата административна област, където предполагаемото престъпление е било извършено. Тъй като обаче Припят се беше превърнал в радиоактивен град призрак, заседанията се провеждаха в най-близкото алтернативно населено място на 14 км от централата – в самия Чернобил. Макар и подложен на месеци деконтаминиране, градът си оставаше в сърцето на 30-километровата Забранена зона и беше достъпен единствено с пропуск, издаден от държавата. Формално процесът беше открит за публика, но присъствието на външни лица беше ограничено само за служители в Зоната или за други по преценка на властите. В целия Съветски съюз и извън него всички пострадали от най-тежката ядрена авария в света очакваха справедливост, но въпреки това Партията не желаеше някаква агресивна публика да развали съдебната пантомима, която щеше да разиграе. Бяха поканени да присъстват малък брой представители на международната преса, в това число кореспонденти на радио Би Би Си и японската телевизия, но ги докараха с автобуси само за откриването и закриването на съдебните заседания, по време на които щяха да се четат единствено предварително написани изявления.2 До неотдавна порутеният Дворец на културата на ъгъла на ул. „Советская“ и ул. „Карл Маркс“ беше ремонтиран и пребоядисан за процеса: театралната зала беше обзаведена с нови столове, по стените висяха лъскави сиви завеси, а на входа беше инсталиран радиационен контролен пункт.
В 13:00 ч. съдия Раймонд Бризе от Върховния съд на СССР зае мястото си на подиума, а шестимата обвиняеми, придружени от униформени войници от Вътрешни войски, отидоха на подсъдимата скамейка. В продължение на два часа те седяха и слушаха, докато Бризе четеше на глас обвинението. Шестимата бяха колективно обвинени в проявена небрежност при провеждането на опасен и неразрешен експеримент с реактор №4 в Чернобилската АЕЦ, в резултат на което е бил разрушен целият енергоблок, възникнала е радиация, били са евакуирани 116 000 души от два отделни града и десетки села, а повече от 200 заболели от лъчева болест са били хоспитализирани, от които поне 30 са починали. Съдът също научи, че ЧАЕЦ има дълга история от аварии, на които не е било обръщано внимание и дори не са били обявявани, и всъщност смятаното за най-доброто и най-модерно ядрено съоръжение в СССР постоянно е работело на ръба на катастрофата поради нехайно и некомпетентно управление. Не се споменаваше нищо за недостатъци в проекта на реактора РБМК-1000.
И петимата обвинени в нарушаване на правилата за безопасност в едно „взривоопасно съоръжение“, включително началникът на нощната смяна по време на аварията Борис Рогожкин и началникът на цеха Александър Коваленко, който се беше разписал за теста, не се признаха за виновни. Но Брюханов и Фомин признаха, че са допуснали престъпни пропуски при изпълнение на своите професионални задължения по чл. 165, а това беше по-лекото нарушение, за което се предвиждаше пет години затвор.
– Смятам, че не нося вина по обвиненията срещу мен – каза Брюханов пред съда, – но като директор в някои отношения съм проявил небрежност.3
Заседанията започваха всяка сутрин в 11:00 ч. и продължаваха до седем вечерта с едночасова обедна почивка. Яркото слънце жареше ниския покрив на малката тухлена съдебна зала и нажежаваше атмосферата вътре. Но Брюханов запазваше обичайното си самообладание и сдържаност. Облечен със сако, но без вратовръзка, той седеше с леко вдигната глава и внимателно слушаше показанията на свидетелите.4 Директорът описа действията си в нощта на аварията, но не направи опит да се защити.5 Твърдеше, че централата е била винаги безопасна, и изтъкна колко неимоверно трудна е била неговата работа: мъчно се намирали квалифицирани служители, а той носел изключително тежкото бреме на отговорността за абсолютно всичко до най-малката подробност, отнасящо се до централата или града. Въпреки това не е имал правомощията да нареди евакуацията на града и не е възнамерявал да скрива истинските нива на радиация.6 Брюханов твърдеше, че не е прочел внимателно критичното заключение за радиационните нива около централата и в града, преди да го подпише. Когато прокурорът го попита как е могъл да допусне такова нарушение на професионалните си задължения, той запази мълчание.