По време на кръстосания разпит, когато един от обвинените колеги на директора го попита дали разполага с документи, доказващи, че централата е била категоризирана като „взривоопасна“, Брюханов предпазливо възрази:
– Отговорът на този въпрос се съдържа в материалите от разследването.7
Независимо от униженията и трудностите, които трябваше да понесе, както и неизбежността на съдбата си, Брюханов се държеше като представител на системата, която го беше оформила. Той знаеше каква роля Партията очаква от него да играе и се придържаше към сценария почти без отклонения.
– Според вас кой е виновен? – попита го прокурорът.8
– Това ще реши съдът – отговори Брюханов.
– Смятате ли се за главен виновник? – попита го вещото лице.
– Според мен са виновни техниците от смяната, както и Рогожкин, Фомин и Дятлов.
– А вие като ръководител?
– Аз също съм виновен.
Главният инженер Николай Фомин, някога властният партиен апаратчик и електроинженер, учил задочно ядрена физика, сега седеше пред съда като един съсипан човек и се мръщеше на себе си или гледаше умислен в пространството.9 Лицето му беше бледо и лъщеше от пот, когато стана да прочете на глас предварително написаните си бележки.10 Той обясни как месеци преди аварията бил пострадал тежко при автомобилна катастрофа, колко бил претоварен от работа и как напразно се обръщал към Министерството на енергетиката с молба да му разреши да преструктурира управлението на централата.11 Фомин призна, че е одобрил злополучния тест с реактор №4, без да уведоми Отдела за ядрена безопасност или конструкторите в Москва, и дори не казал на Брюханов, че той се провежда. Описа как отишъл в бункера около четири сутринта в деня на аварията и все още не бил разбрал за мащаба на разрушенията и тежките наранявания на персонала.12 Прокурорът каза, че намира неведението на главния инженер в този момент за „неразбираемо“.
На въпроса кой е предизвикал аварията Фомин отговори:
– Дятлов и Акимов, защото се отклониха от програмата.13
От всички обвиняеми, които се явиха в съда, заместник главният инженер Анатолий Дятлов се държеше най-агресивно.14 Той седеше с наведено напред тяло, вдървен и напрегнат, и чакаше момента да се нахвърли с въпроси, корекции, претенции и искания за изясняване на използването на конкретни документи и директиви. Той познаваше изтънко техническите аспекти на свидетелските показания, всеки ден научаваше нови неща от информацията, която излизаше от доказателствата, и поведението му беше войнствено и предизвикателно. По едно време един от експертите го попита настойчиво за границите на реактивността на реактора, а той отговори:
– Това изпит по физика ли е? Вие отговорете на този въпрос.
Отначало Дятлов твърдеше, че чернобилските оператори не са виновни за случилото се с реактор №4, и анализира най-подробно всяко едно от обвиненията срещу него. Каза, че отговорността за аварията носят онези, които не са предупредили техническия персонал на централата, че работи с реактор, който може да избухне, и че той не е давал нареждания в противоречие с правилата.15 Макар че няколко свидетели му възразиха, Дятлов настояваше, че не е бил в контролната зала в критичния момент, когато Леонид Топтунов е допуснал преди теста мощността на реактора да падне почти на нулата; че не е давал нареждане за увеличаване на мощността и не е пращал вече покойните стажанти в реакторната зала, за да спуснат ръчно контролните пръти.cxcv16
Но скоро стана ясно, че нито проектът на реактора, нито дългата поредица от аварии и тяхното укриване от институциите преди катастрофата ще бъдат разгледани от съда. Въпреки че никой от обвиняемите не беше подлаган на мъчения, за да признае вината си или за да бъде доведен на подсъдимата скамейка, за да заклейми контрареволюционни действия, едва ли някой се съмняваше в изхода на съдебното дирене.17 То се превърна в един от последните показни процеси в историята на СССР. Макар че главният прокурор се основаваше на официалния доклад за аварията, изготвен от правителствената комисия, за да обоснове обвинението срещу операторите, той пропусна онази част от него, където се говореше за конструктивни проблеми. На репортерите беше казано, че на по-късен етап ще бъде възбудено друго дело срещу проектантите.18