– Сега вече можете да прекратите брака си по всяко време.
Бившият директор на ЧАЕЦ беше изведен от Двореца на културата в черна затворническа камионетка с решетки на прозорците и после изпратен да излежава присъдата си в едно заведение за лишаване от свобода в град Донецк, който се намираше в далечните източни райони на Украйна.30 Дотам пътува с влак в един от мрачно известните в системата на съветските затвори мизерни „Столипинови“ вагониcxcvi и имаше късмет, че издържа пътуването. Разстоянието беше 700 км и през двете седмици път той получаваше дажби предимно от маринована херинга. Когато най-после пристигна в затвора, всички каторжници излязоха на двора, за да видят лицето на омразния виновник за световната ядрена катастрофа – една дребна и слаба фигура, която се губеше в избелял син комбинезон.31
Краят на 1987 г. наближаваше и новият Атомград, построен за чернобилските работници в Славутич и техните семейства, беше почти готов да приеме първите си обитатели.cxcvii32 Те трябваше да пристигнат от работническия лагер на брега на Днепър и от апартаментите, в които живееха в Киев. Градът беше построен с бясна бързина, съпътствана с пищна реклама, защото Славутич трябваше да се превърне в показен символ на съветското единство с петте си района, построени в различни регионални стилове от архитекти от Украйна, Русия, кавказките и балтийските републики. Но дори и този престижен проект беше спъван от бюрократични пречки, забавяния в строителството, трудови спорове и работа през пръсти. В последната минута централната отоплителна система на образцовия град се повреди и това го направи необитаем чак до пролетта.
Преди посрещането на новите жители на новия Атомград през септември учени от Службата за метеорологични наблюдения на СССР, Министерството на здравеопазването и Министерството на отбраната проведоха радиационно проучване.33 Те установиха, че градът се строи върху почва, замърсена от цезий-134, цезий-137, рутений-106 и серий-144. В близките гори откриха изотопи на цезий, стронций и плутоний. Те докладваха, че получената годишна радиационна експозиция е спаднала до официалната граница, разрешена за населението, живеещо в близост до централата, но препоръчаха пътищата да се асфалтират, улиците и дворовете да се мият редовно, а особено в горите, където хората обичайно се разхождаха и беряха гъби, дърветата да се изсичат, а падналите листа да се събират в чували.
На 4 декември 1987 г., след повече от осемнайсет месеца деконтаминиране, ремонти и модификации, последният от трите оцелели реактора на ЧАЕЦ отново започна да снабдява съветската електропреносна мрежа с ток.34 Блок 3, макар и отделен от погребания си близнак със стена от бетон и олово, продължаваше да е толкова радиоактивен, че инженери от други реактори неохотно се редуваха при него, за да не се облъчат прекомерно по време на смените си.cxcviii Независимо от саможертвата на генерал Тараканов и неговите биороботи на покрива на корпуса все още имаше разпилени таблетки ураново гориво, а турбинните оператори работеха долу в машинната зала от защитни бетонни кабини с люкове от оловно стъкло.
Трите чернобилски реактора, заедно с другите дванайсет блока с РБМК-1000, които работеха на други места в СССР, бяха подложени на цялостно техническо преоборудване в изпълнение на секретното решение на Политбюро от юли предишната година.35 Всеки РБМК реактор вече използваше гориво от по-обогатен уран и това беше един вид мълчаливо признание за вината на проектантите за аварията; добавиха се десетки допълнителни контролни пръти, които щяха да намалят положителния паров коефициент; инсталираха се по-бързи и по-ефективни аварийни системи за спиране на реактора.36 Властите преработиха програмите с инструкции за операторите и отпуснаха средства за компютърни симулатори, за да ги подготвят за аварийни сценарии.cxcix37 Но всъщност се промениха малко неща. Повече от година след аварията Политбюро получи доклад, от който се виждаше, че съветските атомни електроцентрали продължават да страдат от лошо строителство, слаба дисциплина на персонала и стотици дребни инциденти.cc