Скоро след самоубийството на Валерий Легасов „Правда“ публикува редактиран откъс от чернобилските мемоари, записани на магнетофон от академика, в които той описва отчайващата липса на подготвеност за катастрофата и дългата история от пропуски в безопасността, които бяха довели до нея.61 „След като посетих ЧАЕЦ, аз стигнах до заключението, че аварията е неизбежен апотеоз на икономическата система, която се бе установявала в СССР в продължение на десетилетия“, беше написал той в една изповед, публикувана под заглавието „Мой дълг е да го кажа“. Към септември 1988 г., като знак за това колко бързо се променя системата, Политбюро направи реверанс пред обществената загриженост и прекрати работата върху две нови атомни централи, макар че една от тях – в покрайнините на Минск – беше почти готова.cci
Десет месеца по-късно съветският ядрен инженер Григорий Медведев публикува сензационно разкритие за аварията в списание „Новый мир“. Въпреки гласността на Медведев му трябваха две години, за да отпечата разказа си, водейки тайна битка с КГБ и Комисията за цензура в Чернобил, която беше специално сформирана, за да не може най-секретната информация да достигне до обществеността.62 Зад всичко това стоеше председателят на правителствената комисия Борис Шчербина, който с основание се страхуваше, че Медведев може да разобличи неговите действия в Припят. Книгата на Медведев „Чернобилска тетрадка“ предизвика сензация заради изключително подробната си реконструкция на събитията на 26 април, основана на собствените му посещения на мястото и десетките му интервюта със свидетели. В нея Виктор Брюханов се описваше като безгръбначен глупак, а мандарините на съветската ядрена промишленост – като безсърдечни и некомпетентни. Шчербина пък без нужда е отлагал евакуацията на обречения Атомград. Предговорът към разказа беше написан от най-известния дисидент Андрей Сахаров, когото неотдавна Горбачов беше освободил от изгнание в собствената му страна. В писмото, което адресира лично до Горбачов, Сахаров беше заплашил, че ако ЦК не позволи да се публикува разказът на Медведев, той самият ще направи необходимото информацията да се разпространи максимално широко.63 „Всичко, което принадлежи на катастрофата в Чернобил, причините за нея и нейните последици, трябва да стане притежание на гласността“,64 писа Сахаров в предговора си. „Цялата гола истина е необходима.“
През февруари 1989 г., почти три години след аварията, в най-гледаното време в програмата „Время“ на съветските зрители беше съобщено, че истинският мащаб на радиоактивното замърсяване извън периметъра на 30-километровата Забранена зона е бил скрит, а цялата замърсена площ е по-голяма от тази вътре в зоната.65 „Гласността накрая побеждава“ е начинът, по който трябва да започне този разказ“, каза кореспондентът, застанал пред многоцветните карти, показващи, че най-радиоактивните точки се намират на цели 300 км от централата, отвъд границата с Беларус, в областите Гомел и Могильов, където през април и май 1986 г. свидетели бяха наблюдавали черен дъжд.66 Земята беше толкова отровена, че беларуското правителство изчисли, че трябва да се евакуират още 100 000 души, и реши да поиска допълнителна помощ от Москва в размер, равняващ се на еквивалента на 16 милиарда долара.67
Няколко седмици по-късно, точно когато последните съветски войски се върнаха у дома след поражението в Афганистан и икономическото положение в страната се влошаваше, Генералният секретар за пръв път посети мястото на аварията.68 Той облече бяло палто и сложи защитно кепе на главата си, за да направи обиколка на реактор №4 със съпругата си Раиса, след което отиде в Славутич. В Киев проведе разговори с партийни функционери и обяви програма за защита на околната среда, като обеща да инициира референдум по всички нови проекти, които предизвикваха противоречиви реакции. Горбачов апелира за търпение заради недостига на стоки и нестабилната икономика и предупреди, че ако някоя съветска република мисли да напусне СССР, „си играе с огъня“. Но проблемите с околната среда вече бяха във фокуса на зараждащите се движения за независимост в Латвия и Естония и скоро щяха да станат платформа на „Зелени Свит“, опозиционната партия „Зелен свят“ в Украйна.69 Когато Горбачов излезе от лимузината си в Киев, за да направи поредната режисирана разходка, и започна да говори за необходимостта от подкрепа на перестройката, тълпата се отклони от сценария.70 Една жена му каза: „Хората се страхуват.“ Когато се опита да ѝ отговори, друга жена прекъсна Генсека и го попита за мнението му за двата ядрени реактора, които се строяха в Крим.