Но когато заговори за аварията, от късата му коса започна да се стича пот и носната кърпа, която мачкаше в юмрука си, скоро прогизна.93 Ювченко не знаеше дали радиацията го е направила стерилен, въпреки че лекарите уверяваха двойката, че може безопасно да има още две деца. Но Наталия им нямаше доверие и се съмняваше в мотивите им. Не искаше да става несъзнателен съучастник в някакъв безсърдечен експеримент.
Така техният син Кирил, който по това време следваше медицина, остана единствено дете. Бяха осиновили една сиамска котка на име Чарли, която беше родена на 26 април. Според тях това беше добър знак. Александър обаче каза, че въздействието на радиацията върху здравето му не е било чак толкова силно, колкото хората са си представяли. „Докторите непрекъснато ми казват, че съм оцелял и че оттук нататък мога да живея, без да се притеснявам – каза той. – Но когато се върнах в Украйна, започнаха да ми разправят за хора, които са умрели. Дали причината за това е била радиацията? Не знам. Нищо не разбирам от статистика. Когато приятелите ми ме питат за нея, аз им казвам: „Колкото по-малко мислите за това, толкова по-дълго ще живеете.“
cxcv По-късно в своите мемоари той ще признае, че е възложил задачата на стажантите: How It Was, 49.
cxcvi „Столипинови“ вагони са наричани обикновени вагони за добитък, които се използвали за превозване на каторжници. На тях всеки ден им давали маринована херинга, за да потиска апетита.
cxcvii Градът приема първите си 500 жители през април 1988 г. (Reuters, „New Town Opens to Workers from Chernobyl Power Plant,“ New York Times, April 19, 1988).
cxcviii Дори през 1990 г. все още е имало горивни таблетки по покрива на Енергоблок 3 (Karpan, Chernobyl to Fukushima, 13).
cxcix В интервю пред западногерманско списание за екология в края на годината Легасов казва, че въвеждането на модификации във всяка централа, свързани с безопасността, ще струва между 3 и 5 милиона долара: BBC Summary of World Broadcasts, „Better safeguards for nuclear stations,“ West German Press Agency, November 22, 1987 (прев. на 4 декември, 1987).
cc Докладът споменава, че след аварията в Чернобил в съветските атомни централи е имало 320 повреди в оборудването, а 160 от тях са наложили аварийно спиране на реакторите: меморандум до ЦК на КПСС от С. Ястребов (завеждащ отдeл „Тежка промишленост и ядрено инженерство“) и O. Беляков (завеждащ отдел „Отбранителна промишленост“), „О работе Министерства атомной энергетики СССР и Министерства среднего машиностроения СССР по обеспечению безопасности эксплуатации атомных электростанций в свете постановления ЦК КПСС с 14 июля 1986 года о результатах расследования причин аварии на Чернобыльской АЭС“, May 29, 1987, in RGANI, opis 53, reel 1.1007, file 61.
cci Централата в Минск бързо е била преобразувана в централа, използваща природен газ. Другият строителен проект близо до Краснодар е бил прекратен. Quentin Peel, „Work Abandoned on Soviet Reactor,“ Financial Post (Toronto), September 9, 1988; Sich, „Chornobyl Accident Revisited,“ 165.
ccii Докладът на Политбюро споменава един спор в град Ярославл, където се установява, че местният месокомбинат е бил снабден със замърсено месо. Местните власти твърдят, че са действали с разрешение на съветската Санитарна служба, въпреки че по-рано отхвърлят твърдението, че в техния район е било доставено месо от Чернобил. „О радиосообщении из Ярославской области“, меморандум от завеждащия отдел „Селско стопанство“ на ЦК, 29 декември 1989 г. в: RGANI, opis 53, reel 1.1007, file 87.
cciii Според Колоша и Поярков преките и косвени разходи само на Украйна между 1986 и 1987 г. са възлизали на 128 милиарда долара. Те отбелязват, че повечето разходи, поети от Украйна, са били направени през постсъветския период. Според официалния доклад на Министерството на финансите на СССР от 1990 г. преките разходи, свързани с аварията, са 12,6 милиарда долара за СССР, а делът на Украйна е около 30%. (Kholosha and Poyarkov, „Economy: Chernobyl Accident Losses,“ 220). През 1989 г. Горбачов разкрива военния бюджет на СССР, като ревизира по-ниската официална стойност от 32 милиарда долара („Soviet Military Budget: $128 Billion Bombshell,“ New York Times, May 31, 1989).
cciv Според едно указание, изпратено от съветското Министерство на отбраната до мобилизационните центрове в целия Съветски съюз, на военните лекари е забранено да споменават работата в Чернобил в удостоверенията, издавани на ликвидаторите. Радиационните дози под нивото, което е причинявало ОРС, също не е трябвало да се споменават („Explanation by the Central Military Medical Commission of the USSR Ministry of Defense,“ no. 205 [July 8, 1987], cited in Yaroshinskaya, Chernobyclass="underline" Crime Without Punishment, 47).
19.
„Слонското стъпало“
Беше прекрасен топъл следобед в Припят на 25 април 2016 г.1 Приличаше повече на лято, отколкото на пролет. Градът беше тих и празен – във въздуха танцуваха пухчета от тополи, а дълбоката тишина на зеленината се нарушаваше единствено от песента на птиците. Почти 30 години след експлозията в Блок 4 атомният град, който Виктор Брюханов беше сътворил от едно празно поле, беше отново превзет от природата. Красивите балтийски рози, посадени по заповед на директора, отдавна бяха подивели и почернелите им стъбла гниеха сред оредял гъсталак от храсти в средата на градския площад; футболният стадион беше обрасъл с гора от върби, борове и диви круши; в разбитите стълби на „Белия дом“ беше прорасла издънка от сребърен бук; струпани един до друг дъбове и акации бяха превърнали широка ивица от ул. „Курчатов“ в неразчистена горска пътека. Символичните сърпове и чукове по уличните лампи бяха оцелели, но съветските звезди, избутани настрани от клонове на дървета, се бяха изкривили и ръждясали; маркировките на пешеходните пътеки бяха изтрити от десетилетия дъжд и сняг; разпадащото се виенско колело беше покрито с дебел слой мъх.