Оцелелите му колеги бяха поставили този мемориал възможно най-близко до мястото, където смятаха, че е погребано тялото му. Останките на изчезналия механик се намираха непосредствено след това място, от другата страна на трите метра бетон и пласта олово, под тонове отломки, пясък и изкривени парчета. Някъде там при него се намираше и стопеното сърце на реактор №4, една протеева маса от уран, цирконий и други елементи от ядрото на реактора, точно толкова загадъчни и смъртоносни, колкото и в деня, когато катастрофата започна преди трийсет години.
От самото начало малката група специалисти от института „Курчатов“, които през лятото на 1986 г. бяха започнали да проучват вътрешността на издигащия се саркофаг, се сблъскаха с ужасни препятствия.4 Те бяха изпратени от Москва, за да открият местонахождението на стотиците тонове ядрено гориво, подпалило реактор №4, но им пречеха полетата от гама-радиация, развалините, каскадите от прясно налетия от Средмаш бетон, както и неработещото оборудване. Опитите първоначално да се използват роботи завършиха по същия начин, както и много други в Специалната зона. При първия тест един уред, създаден на баснословна цена, за да проучва развалините, се оказа негоден да преодолее и най-малките препятствия; наложи се неколкократно да бъде спасяван от операторите си и в края на краищата напълно изключи в един силно радиоактивен участък. На кадър, заснет от видеокамерата и показан същата нощ на събралите се членове на оперативната група, роботът неочаквано проработи и след комична пантомима от святкащи светлини и движещи се насам-натам накрайници избяга по коридора, след което изскърца и падна на една страна. Операторите го донесоха сред бурни ругатни.
В крайна сметка първоначалната рекогносцировка започна с помощта на миниатюрен пластмасов танк, който един от учените беше купил за 12 рубли (по тогавашния курс 5 долара) от магазина за детски играчки „Детски свят“ в Киев. Играчката се управляваше от кутия с батерии, свързана с дълъг кабел, и в нея бяха поставили дозиметър, термометър и силно фенерче. Учените я използваха като ловджийско куче за откриване на радиация, което тичаше на 10 м пред тях и предупреждаваше за приближаваща се опасност. Въпреки че напълно съзнаваха заплахите, които дебнеха наоколо, членовете на оперативната група от института „Курчатов“ бяха мотивирани от огромната важност на търсенето на изчезналото гориво – за да се изключи възможността за нова верижна реакция, – но в не по-малка степен и от чисто научно любопитство.5 Вътре в саркофага те бяха изследователи на границата с един непознат свят, в който откриха гама-полета с невиждани дотогава нива на радиация, както и нови, непознати материали, получени в топилнята на разпадащия се ядрен реактор при температури над 1000 градуса по Целзий.
През есента на 1986 г. членовете на екипа от института „Курчатов“ направиха едно от първите си и най-паметни открития, когато най-сетне влязоха в тайнствения коридор 217/2, където преди месеци тяхната радиационна сонда с дистанционно управление беше превишила максималната стойност и изгоря.6 За да стигнат до нея, учените трябваше да се промъкват през един тесен тунел в развалините с фенери и облечени в тънки пластмасови костюми, за да се предпазят от радиоактивния прах. Там намериха голямо кълбовидно, подобно на сталагмит образувание от някакво мистериозно вещество. Изглежда, то беше изтекло отнякъде над тях и се беше втвърдило в антрацитно черна стъкловидна маса. Образуванието, което нарекоха „Слонското стъпало“, беше високо колкото човешки ръст и тежеше цели два тона. Повърхността му изненадващо емитираше 8000 рентгена на час, или два рентгена в минута. Пет минути престой около него бяха достатъчни, за да гарантират мъчителна смърт. Въпреки това правителствената комисия нареди да му се направят снимки и пълен анализ.
Учените не можаха да намерят горивото от реактора7, нито пък откриха някакви следи от 16-те хиляди тона материали, изхвърлени в реактора от героичните екипажи на генерал Антошкин.8 Затова се надяваха, че в „Слонското стъпало“ може да се съдържа част от оловото, предназначено за охлаждане на активната зона. Но от него не беше никак лесно да се вземат парчета за изследване. Веществото беше много твърдо и бургията, монтирана върху моторизирана количка, не успя да го пробие; един войник, който доброволно се съгласи да го атакува с брадва, се върна с празни ръце, а освен това беше толкова тежко облъчен, че трябваше незабавно да го евакуират от Чернобил. Накрая дойде снайперист от милицията и успя с един изстрел да откърти едно парче. Пробата показа, че „Слонското стъпало“ е втвърдена маса от силициев диоксид, титан, цирконий, магнезий и уран – разтопена някога лава, съдържаща всички радионуклиди от радиоактивното ядрено гориво, което по някакъв начин беше изтекло в коридора от околните помещения.9 Но в него нямаше следа от оловото, хвърлено от въздуха в Блок 4 през трескавите дни в началото на май.10