Циркониевата обвивка на горивните комплекти първо се е разтопила, достигайки температура от 1850 градуса по Целзий половин час след взрива, разтворила е съдържащите се в нея таблетки от уранов диоксид, и се е вляла в гореща супа от метал, а тя впоследствие е погълнала части от самия реакторен съд – включително неръждаема стомана, серпантинит, графит и разтопен бетон.ccvii19 Радиоактивната лава, която вече е съдържала 135 тона разтопен уран, е започнала да прояжда долния биологичен щит на реактора – един огромен стоманен диск, пълен с чакъл от серпантинит с тегло 1200 тона. Тя е прогорила щита и съдържанието му и е погълнала около една четвърт от цялата му маса, след което свободно е потекла към долните помещения. Стоманеният кръст, поддържащ целия реакторен съд – т.нар. Конструкция С, – е бил подложен на максимален натиск, поради което се е огънал. Щитът е паднал от дъното на реактора и нажеженият кориум е прогорил дупка в пода на пространството под реактора.20 Тръбите на пароохлаждащите системи, оказали се неспособни да изтръгнат реактор №4 от лапите на смъртта, са създали удобен път на лавата и тя се е насочила извън сградата, разпространявайки се на юг и на изток21 по четири отделни маршрута, стопявала е метални конструкции, изтичала е през отворени входове, постепенно е изпълвала коридори и помещения и е пълзяла надолу през тръбите, ниво след ниво, към основите на Блок 4.22
Когато кориумът е достигнал пароохладителните басейни, източени на такава висока цена от капитан Зборовски и специалистите от централата, той вече е бил прогорил три етажа от подреакторното пространство и погълнал още отломки и части на корпуса, докато накрая е достигнал общо тегло поне от 1000 тона. В някои помещения разтопеният метал беше образувал локви, дълбоки 15 см, и там се беше втвърдил.23 Въпреки всичко, въпреки максималните усилия на Зборовски и неговите хора в охладителните отделения се бяха събрали няколкостотин кубически метра вода и едва когато потокът от кориум е стигнал дотам, Китайският синдром най-после е свършил. След като лавата е попаднала в останките от вода в охладителния басейн, тя безопасно се е охладила и разтопеното сърце на реактор №4 най-после е приключило своя път – една сива керамична хума, плуваща по повърхността на радиоактивното езеро, само на сантиметри от основите, които разделят корпуса от земята под нето.ccviii24
Чак през 1990 г. членовете на експедицията „Чернобилски комплекс“ успяха да намерят по-голямата част от горивото, след което изготвиха доклад, в който увериха правителството, че „засега“ няма опасност призракът на реактора да се появи отново.25 Дори четири години след аварията температурата в някои горивни комплекти остана цели 100 градуса по Целзий. Но учените изчислиха, че нова критичност е почти изключено да настъпи, освен ако не се насити с вода. За всеки случай те инсталираха нова мониторингова система за ранно предупреждение. По това време беше започнала финалната имплозия на СССР и цялото политическо и икономическо внимание се премести далеч от Чернобил.
Експедицията „Чернобилски комплекс“ все повече и повече се забравяше и средствата за нея силно намаляваха, но въпреки това тя продължаваше да работи упорито.26 Ръководителят на екипа, едрият неутринов физик Александър Боровой, в последна сметка направи повече от 1000 влизания в саркофага. Казваше, че винаги му е липсвала физическа смелост, но тъй като е бил напълно наясно с опасностите от радиацията, се е справял с рисковете. Всеки път обаче, когато влизаше в огромния черен корпус, у него се пораждаха същите чувства, както когато слушаше първата част на Шестата симфония на Чайковски – една злокобна прелюдия към борбата между живота и забравата. Физиците нямаха компютри и защитни облекла и винаги, когато Боровой влизаше вътре, носеше ролка медицинско тиксо, с което залепваше пластмасовия си комбинезон, ако случайно се прокъса.
Накрая екипът остана без бельо и след прожекцията на един документален филм на Би Би Си за експедицията, от Запада започнаха да пристигат пакети с ръчно плетени чорапи.27 Боровой ги раздаваше като награда за отлична работа в саркофага. Независимо от всичко учените бяха толкова въодушевени от работата си и убедени в нейната важност, че в края на операцията някои отказаха да си тръгнат.28 Мнозина умишлено оставяха дозиметрите на работните си места, за да избегнат отчитането на максималната доза, с която бяха облъчени, и да не ги изпратят вкъщи. След „Слонското стъпало“ те се натъкнаха на други образувания от втвърдената лава в развалините на Блок 4, застинали в причудливи форми, които нарекоха с персонални прякори: Капката, Капчука, Сталагмита и Грамадата.29 Сред уникалните им открития беше и едно ново вещество, което нарекоха чернобилит – красив, но смъртоносен син силикатен кристал, съставен от цирконий и уран, който откъртиха от развалините.30 Той можеше безопасно да се изследва само за кратки периоди от време и пробите трябваше да се пренасят от Блок 4 в контейнери с оловно покритие. Когато парите свършиха и страховете от нова самоподдържаща се верижна реакция стихнаха, пред експедицията „Чернобилски комплекс“ изникна нов проблем. Самият саркофаг, построен в условия на строга секретност, възможно най-бързо и при пълна мобилизация на съветската изобретателност, не се оказа чак такъв триумф на инженерството, както беше твърдяла съветската пропагандна машина.